BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 36: New car?

Гледната точка на Хари:

Вече мина цял ден, прекаран в тази шибана болница,а тя все още не се е събудила... Защо не се събужда? Докторът каза, че е ударила лошо главата си, но би трябвало съвсем скоро да отвори очи, тогава защо още не го е направила. Не издържам повече да я гледам така.... Не издържам да виждам спуснатите и клепачи и спокойно повдигащите и се гърди, защото това са знаци, че тя спи, а аз не искам да спи... Искам я будна, искам големите и очи да се взират любопитно в мен и да накланя леко глава, когато направя остроумна забележка, искам да чуя звънливия и смях, искам да виждам как устните и се движат и как езикът и гали всяка една дума, която изговаря...

Хванах нежно ръката и преплитайки пръстите ни. 

„Мел, моля те събуди се..." Прошепнах, а гласът ми се пречупи накрая. Повдигнах свободната си ръка, прокарвайки я през къдриците си в опит да се овладея. Но когато не получих никаква реакция от нея, нещо ми прищрака.. Не издържах повече така... Пуснах ръката й и рязко се изправих, карайки стола, на който седях до преди минута, да се сгромоляса на пода. Започнах нервно да крача пред леглото й, в опит да се поуспокоя, но не се получаваше. Гневът в мен нарастваше с всяка шибана минута, в която очите и продължаваха да бъдат затворени. Затова просто се засилих към стената и забих юмрук в нея с всички сили. След това го направих отново и отново и отново, докато вече не чувствах болка в ръката си, а само горещите струи кръв, стичащи се надолу по лакътя ми. Няколко парчета от мазилката падната отронени на пода, а с тях и няколко алено червени капки от кръвта ми.

„Момче, какво за бога правиш?" Чух гласът на възрастната медицинска сестра, която се грижеше за Мел.

„Не мога да я гледам повече така..." Изкрещях, но гласът ми бе толкова пресипнал, че се получи по скоро като грачене.

„Ела да ти превържа ръката. Тя ще се събуди скоро! Не се тревожи." Опита да ме успокои жената и нежно ме хвана за ръка, повеждайки ме нанякъде.

„Знаеш ли, напомняш ми на един мой стар приятел." Каза замислено, докато увиваше бинта около раната ми. 

„Приятел или любовник?" Попитах монотонно, а тя се засмя сухо.

„Това не е от значение. Важното е, че тази искра, която сега виждам в твоите очи, докато гледаш любимата си, в неговите я имаше абсолютно същата докато гледаше..." Тя спря за миг, заглеждайки се през малкото прозорче, намиращо се в стаята, така сякаш се чудеше дали има смисъл да продължи.