„Трябва да се шегуваш!" — измрънках тихо под носа си.
Стаята беше празна, освен най-предния чин до вратата, където стоеше Найл.
Али стисна окуражително ръката ми и двете се насочихме към задните места, стараейки се да не го поглеждаме. Няма да отдавам голямо значение на присъствието му, той не заслужава дори частица от моето внимание — напомних си мислено и го подминах с високо вдигната глава. Изведнъж русокоското стана и започна да се разхожда. Опитвах се да се правя, че действията му не ме притесняват и продължих да гледам незаинтересовано през прозореца. Но когато се приближи към вратата и пъхна някакъв ключ вътре завъртайки го, сърцето ми ускори ритъм. Али ме погледна ужасена и забелязах, че цялата трепери.
„Какво си мислиш, че правиш?" — изкрещях, изправяйки се от мястото си. Опитах се да изглеждам уверена, но вътрешно се тресях от страх.
Той само леко се подсмихна и започна да се приближава към нас. Али също се изправи и стисна ръката ми, заставайки пред мен.
„Да не си посмял да я доближиш!" — изсъска яростно тя.
Найл седеше само на няколко крачки от нас. При думите на Али, той леко повдигна сцепената си вежда в учудване, а след това избухна в злобен смях.
„Като си застанала пред нея си мислиш, че я предпазваш ли?" — попита скептично и с едно движение изблъска Али от мен. Тя залитна на една страна и се стовари на земята, удряйки главата си в чина.
„Али!" — извиках, затичвайки се към нея, но Найл ме дръпна за ръката, притискайки ме в стената.
„За къде си се разбързала кукло?" — попита той, а ехидната му усмивка все още седеше на устните му.
„Махни се от мен мръсно копеле!" — изкрещях и свивайки коляното си го изритах между краката. Той изрева от болка и падна свит на кълбо на пода.
Веднага се затичах към Али и повдигнах леко главата и. Цялата ми ръка се изцапа с кръв. Започнах неконтролируемо да треперя и горещи сълзи закапаха от очите ми.
„Али, мила събуди се!" — прошепнах и опитах да напипам пулса и.
Слава богу беше жива! Гърдите и се повдигаха в ритъм с дишането и. Отдънах си и изтрих сълзите си. В същия момент усетих ужасна болка отзад в тила. Найл ме бе сграбчил за косата и рязко ме изправи на крака.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
