Не пророних и думичка, вместо това кимнах и последвах приятелката си. Нямаше да ходя никъде, разбира се.
И без това ни беше последния час.
Ще си вземем раниците и отиваме в болницата при Аш. Нямах време, което да губя в празни приказки.
Осъзнах, че не съм му достатъчна и няма да се задоволи само с мен. Ще продължи да се занимава и с други тайно зад гърба ми. Сега виждам причината, поради която го е изоставила жена му. Май излиза, че не е толкова невинен, на какъвто прави. Един Бог знае с колко още ученички си е бил главата. Не напразно се носи слухове за него из училище, че е гонен от три работни места заради тази причина.
Изчаках приятелката ми да се нагълта с вода и после се качихме да си вземем раниците от горе. Няколко пъти ме попита защо съм се вкиснала, но се измъкнах от въпросите и с оправданието, че е заради наближаващите ми изпити по фотография. Не спирах да си мисля за него и Бианка. Чувствах се предадена. Точно с нея ли ? И то пред очите ми. Да бяха се затворили в някоя стаичка поне.
- Теа, в кабинета ми.-каза зад нас, докато слизахме и Валерия се обърна към него.
- Какво става ?-прошепна
- Сигурно е видял, като си ги снимала.-казах и тя ме задърпа за ръкава на блузата.
- Тук има нещо друго. Ако беше така щеше да извика мен, а не теб.-поклати глава
- Какво искате г-н Питърс ?-попитах, като се обърнах към него.
- Става нещо и аз искам да разбера.-продължи да мрънка приятелката ми.- Да, какво искате ?-повтори казаното от мен.
Той прокара ръка през тридневната си брада, почеса се зад тила и раздалечи устните си. Сякаш се терзаеше отвътре какво да измисли.
- Видяхте ме с Бианка зад училището, не искам да разпространите из цялото даскало някакви измислици по мой адрес.-каза
- Всички видяха, не само ние.- защити се Вал.- За какво Ви е Теа ?-попита-Говорете пред мен.
- Теа ми дължи една мъничка услуга.- изръси и се сетих за снощните му думи.
" Утре ще ми се реваншираш двойно.."
Сериозно ли се прави, че нищо не е станало ? Очаква да се кача горе, след като преди малко флиртува с Бианка ? Толкова ли наивна изглеждам пред очите му ?
- Не Ви дължа нищо, хайде Валерия.-задърпах я за лакътя и продължихме да слизаме по стълбите.
39. Глава
Start from the beginning
