Събудих се от чуруликането на птичките. Няколко слънчеви лъчи нахлуха през прозореца и се забиха директно в лицето ми. Разтрих очи и видях, че съм легнала върху Нолан.
Валерия беше заспала на краката ни,
а Аштън дремеше на канапето.
- По дяволите..-изруга рижавият след като го прекосих, за да стана.-Теа ?! Какво правиш у нас ?-попита объркано
- Млъквай Гарфилд.-измърмори раздразнена Валерия.
- Заспали сме в колибата.-обясних и той се огледа.
- О не..-още повече се панира и скочи от леглото.-Фермата..-хвана се за главата- Колко е часа ?
- Осем без петнадесет.- прозях се и той изкриви лицето си, сякаш всеки момент бе готов да заплаче.
- Отдавна трябваше да съм станал,
сега цялата работа е останала на татко. Такъв съм идиот..
- Успокой се, не си виновен. Всеки ден ставаш рано и явно умората е наделяла. Ти също си човек, като всички и имаш нужна от почивка.
- Доскоро.- метна си шапката на главата и излезе през вратата като кон. Прозях се отново и погледнах към Валерия, а след това и към Аштън.
- Събуждайте се, закъсняхме за училище.-казах високо, но не ме чуха.-Вал..-размърдах я и тя измърмори нещо от сорта на
" разкарай се ". Отидох да пробвам с Аш, който се събуди от второто сръчкване.
- Какво има ?-попита със затворени очи.
- Трябва да отиваме на училище, вече изпуснахме първия час. Поне да сме там за втория. - казах
- Не мърдам от тук.-отвърна, като се обърна на другата страна и пак захърка.
- Хайде де, сама ли ще ме оставите ?А и ми обеща, че ще останеш с мен след часовете.-казах и го видях да отваря очи.
- Ти върви, аз ще дойда по-късно.-махна ми с ръка.
- Добре.-отказах да споря, защото нямах време. Трябваше да се прибера и да се оправя.
Божичко, леля !
Кой знае колко се е притеснила.
Взех си телефона и видях, че имам над 15 пропуснати. Набрах я, вдигна ми веднага. Все едно е чакала с телефона в ръка.
- Ало, Теа ? Къде си ? - бяха първите и думи
- Заспала съм у Валерия. Съжалявам, гледахме филм и двете бяхме задрямали. Нямах възможност да ти се обадя, за което наистина много съжалявам. - обясних
