Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 40 -

Сърцето на Кая биеше толкова силно и бързо, че й се струваше, че ще изскочи от гръдния й кош всеки момент.

Когато вече бяха пред символичната ограда - знак, че са на няколко крачки от Нузия, ръцете й се потяха. Не бе очаквала, че притеснението й ще ескалира до такава степен.

Имаше група патрулиращи в Хауен, но нито един от тях не спря Кая и Клеон, освен за простия въпрос накъде са тръгнали. Не че се интересуваха или щяха да ги спрат при какъвто и да е отговор, но въпросът беше механичен. Тук обаче, на крачка от бедствието, положението бе различно.

Дванадесет стражи с червени и сребърни ивици по униформите - очевидно изпратени от кралицата, и още шестима с черни униформи и разпознаваемата роза на Финик. Просто чудесно. Кая се питаше дали някой от тях знае коя е. По-скоро дали се е заглеждал в лицето й - всички знаеха коя е.

Тя пристъпи напред, твърдо решена да си проправи път със сила, ако нещо се обърка. Клеон постави тежка ръка на рамото й, в знак на предупреждение. Неговото лице също нямаше как да бъде сбъркано и той бе наясно с това.

Двамата поведоха конете напред и се спряха пред стоманените погледи на стражите.

- Лорд Малъри. - поздрави единият от тях, висок възрастен мъж с побеляла коса. Не беше от гвардията на Финик.

- Добър ден, господа. С придружителката ми желаем да огледаме наоколо.

Не молим. Желаем.

Може би не бе толкова зле, че Кая пътуваше именно с него.

Стражите се спогледаха и повечето надзърнаха към Кая. Тя едва се сдържа да не изръмжи. Ако знаеха коя е, досега да са й направили път. Дори някои биха се поклонили. Но това бяха недостатъците винаги да си в един и същи костюм, под една и съща качулка. Разпознаваха я като образ, като сянка, но не и като лице, като личност. А с ежедневните дрехи, които носеше сега, приличаше на всяко едно обикновено момиче.

- Не можете да преминете. - каза един от войниците на Финик. Лицето на Кая остана непроницаемо, макар че под кожата й кръвта й закипя. - Заповеди на кралицата.

- Мисля, че би разбрала, ако ме пуснете. - опита Клеон. - Предполагам знаете колко добри приятели сме.

- Съжаляваме. - настоя възрастният. - Не можем да го направим.

Кая погледна Клеон. Той знаеше, че тя няма да си мълчи още дълго.