Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 17 -

Известно време се носеха в мълчание между розовите и лавандуловите храсти, вдишвайки сладостните им аромати. Върнаха се обратно в началото на градината, където момичетата и херцогинята бяха напуснали местата си и се бяха прибрали в двореца.

- Каква работа имаше херцогинята тук днес? - поинтересува се Кая, докато подминаваха празните чаши от чай на двойката. Явно си бяха тръгнали съвсем скоро.

- Имението й е наблизо. - поясни Натаниел, спускайки ръката си надолу по талията на Кая. Тя видимо се напрегна. - Често идва да закусва тук със съпруга си. Но, доколкото разбрах, днес е трябвало да обсъжда някакви търговски въпроси с чичо ми.

Кая кимна и се зачуди дали онази охранявана стая, която подминаха с Уил по-рано, беше кабинетът на краля. В който той обсъждаше важни въпроси с гостите си.

Минаха един коридор, като след това свиха по още два, богато украсени със злато. Натаниел не сваляше ръка от талията на Кая, дори когато подминаваха благородници и придворни дами, които му се покланяха и го поздравяваха.

Най-сетне достигнаха голяма порта, следвана от десетина стъпала и две дебели колони, която водеше към задния двор на двореца - градината, част от която Кая бе видяла от балкона на бала. Натаниел се спря, за да може да погледат безмълвно лабиринта от пътечки и зеленина.

Макар да го бе зървала и преди, не успя да не се възхити отново. Листенцата и венчелистчетата на розите блестяха и потрепваха под слънцето и лекия вятър. Камъните бяха излъскани и перфектно подравнени в прави пътечки, свиващи зад някой храст и изскачайки зад друг. Градината сякаш бе безкрайна и с далечината червеникаво, бяло и зелено се размиваха и преплитаха в шарена черга.

- Често ли идваш тук? - попита Кая, опитвайки се да обгърне с поглед възможно най-много от прелестната гледка.

- Всеки ден. Жалко е, че много малко хора оценяват красотата на градината и усилията, които градинарите полагат за нея всеки ден.

Наистина жалко. Ако Кая имаше шанса, би идвала тук постоянно, само за да се изгуби в приятната зеленина и галещия носа сладък аромат.

- Значи изпускат доста. - пророни тя. Натаниел й се усмихна в съгласие и я поведе по белите камъни. Свиха надясно на място, където пътеката се разклоняваше, подминавайки две бели каменни статуи на орли с разперени криле.