Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 31 -

Първо се появи неприятното жилещо усещане за слънцето, напичащо клепачите й. След това горещината, която я обля на вълни. Клепачите й потрепнаха и Кая си пое дълбока глътка въздух. Горещината не идваше само от топлия въздух. Не беше и от собственото й тяло, а от нещо странично, от чуждо тяло...

Осъзнаването се стовари върху нея като ледена кофа с вода и тя се вцепени, спря да диша. Тялото на Натаниел се бе притиснало към гърба й, плашещо комфортно. Къдриците му гъделичкаха леко врата й, а той дишаше спокойно. Кая дори не бе усетила кога едната му ръка бе обгърнала талията й. Стоеше там отпусната и топла.

Отне й няколко секунди да се съвземе от изненадата си. Най-много я дразнеше фактът, че не й беше неприятно.

Дъхът на Натаниел опари врата й за пореден път и тръпките, които изпрати по гръбнака й, я накараха да се размърда. Само след секунда Кая усети нещо меко и горещо зад ухото си - устните на Натаниел. Скова се и дъхът й секна. Той обаче не се отдръпна, а спусна устните си надолу по врата й. Докосването му бе леко като перце, едва доловимо, но достатъчно, че да завърже корема й на възел.

Опита се да игнорира тези му действия, само за да усети, че нощницата й се е набрала нагоре. И преди беше къса, но вече стигаща до таза й. Кая се опита да не мисли за всички техни части, които се допираха в момента, особено за една конкретна негова. Лицето й пламна.

След като събра кураж, проговори тихо:

- Натаниел.

Той измънка в отговор, вече отпуснал глава в предишната позиция.

- Добро утро и на теб.

Гласът му бе дрезгав и смущаващо стабилен дори толкова рано сутрин. Кая не можеше да види ленивата му усмивка, но много ясно си я представяше.

- Би ли.. Би ли се се отдръпнал?

Натаниел се подсмихна, но все пак разхлаби хватката си около талията й и й позволи да се измъкне от леглото. Кая побърза да оправи нощницата си, смутът растеше тревожно в корема й. Усещаше изпепеляващия поглед на Натаниел върху себе си, върху разпилените й във всички посоки коси.

Неговото лице си оставаше все толкова неотразимо, макар че устните му бяха подпухнали и чертите му - поомекнали. Светлината, навлизаща на тънки лъчи през прозореца, се отразяваше в косите му и им придаваше мек жив блясък. Погледът му представляваше дълбока бездна от разтопен на слънцето млечен карамел.