- Глава 32 -

11 3 0
                                    

Кая позна гласа и веднага съжали за едно конкретно свое решение.

- Торен. Напомни ми защо не те убих?

Торен се изсмя и допря ножа към кожата й. Тънка алена струйка кръв потече от врата й.

- Жалко, че не го направи. Защото този път нямам нареждания да не те убия.

- Давай тогава. - предизвика го тя. Нямаше начин да я сплаши, колкото и да се опитва.

- Не бързай толкова. Нека си поговорим.

Това не беше опция. Кръвта изтичаше от крака й, а стрелата си стърчеше оттам, причинявайки й неописуема болка. Не че щеше да го признае на глас.

- Нали изпълняваш заповедите на Финик? Бъди послушно кученце и ме убий по-бързо. - процеди Кая през зъби, стараейки се да не мисли за болката, за Силвия, за хаоса наоколо.

- Този път не ме праща Финик, а кралицата. Ако не си забелязала, сме във война.

Е, това никак не беше добре. Доста грубо от страна на кралицата да прекъсва Честването на Танит точно по средата.

- Знаеш ли колко е приятно да те видя безпомощна, след като уби трима от приятелите ми? - продължи Торен, като не мърдаше ножа нито на милиметър. Кая не можеше да направи нищо.

- Те ми се пречкаха, следователно го заслужиха. Но само да знаеш, че да ме повалиш със стрела в крака, когато не съм подготвена, си е доста долен ход.

- Мислех си, че винаги си подготвена. - Торен натисна още малко острието и кръвта шурна, карайки Кая да сдържи стона си.

Изведнъж се чу някакъв трясък и ножът на Торен издрънча на земята. Валор стоеше зад Кая с камък в ръка. Торен лежеше в безсъзнание, а от челото му обилно течеше кръв. Кая дишаше тежко.

- Силвия! - Кая нямаше време да благодари на Валор, защото веднага запълзя към сестра му, която представляваше ужасяващ хаос от червени къдрици и кръв. Стрела бе забита ниско в корема й, отляво, и кръвта й изтичаше бързо. Цялата трепереше, а лицето й беше бледо като кост, покрито с малки капчици пот. Кая се наведе над нея и заоглежда раната, мислейки какво да прави. Ако се опиташе да извади стрелата, можеше да я убие. Но ако не направеше нищо, Силвия така или иначе щеше да умре.

Валор клекна до нея и стисна ръката й. Паниката бе изписана върху лицето му.

- Всичко е наред, Сиси. - прошепна той. - Ще се оправиш, чу ли?

Silvery Red / Сребристо-червеноWhere stories live. Discover now