Chapter 13

3 0 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝

Глава 13

Защо след толкова години? Защо точно тук? Защо трябваше да си ти, Ким Джи Су?"


- Как е тя докторе? Добре ли е?- притеснението в Ха Ру се засилва.

- Ще се възстанови. Трябва ѝ за сега малко почивка. Успяхме да спрем кървенето и зашихме раната. Погрижихме се и за останалите.

- За останалите?-объркване се появи на лицето му.

- Да, раната е била зашита, но не добре и шевът се е отворил. Имаше някои белези и други скорошни рани, по почти цялото тяло. Изглежда ми като случай на домашно насилие. Не е виждам друга причина за тези наранявания и белези.

- Домашно насилие?...-Ха Ру не можеше да побере мислите в главата си. - Мога ли да я видя?

- Все още спи, но можете да влезете за малко.

- Благодаря ви!

Ха Ру бързо влезе в стаята и затвори тихо вратата след себе си. Виждайки, че Джи Су спи спокойно и вече е добре, успя да укроти биещото си сърце. Защо от всички трябваше да е тя? Само съзирайки я, сърцето му забързваше ритъма си. Още първия път, когато я видя се чувстваше странно.
Макар и с малко страх, той хвана ръката ѝ, стискайки я здраво, за да не избяга щом отвори очи.

- Защо си ти? Всеки път щом се опитваш да избягаш ме караш да те преследвам и да спра да мисля за всичко. Бих те последвал навсякъде. Кога ще спрем на играем на гоненица и ще можем да стигнем един до друг, без да се налага да тичаме?

- Ха Ру.-чувайки познат глас да произнася името му, той веднага се обръща. - Как е тя?-попита баща му разтревожен.

- Ще се оправи. Има нужда от почивка.

Минути мълчание. Напрежението се стовари и върху двамата. Накрая баща му реши да спре тази тишина поне за кратко:

- Наистина ли тя ти е само приятел?

- Какво имаш предвид?

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now