Chapter 2

29 3 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝

ГЛАВА 2


Ха Ру надига вече четвърта чаша от соджуто, което сервитьорът им донесе допреди няколко минути.

- За по-малко от час ще се напиеш.- скръсти го партньорката му, Су А, която го наблюдава до къде ли ще стигне.

За разлика от него тя е може да е по-млада, но е малко по-разумна от него. Светлата ѝ кестенява коса почти винаги е вързана на висока опашка, а колкото се касае до облеклото ѝ, почти винаги еднакво, лишено от всякакъв моден вкус. Най-обикновени тениска, джинси и яке.

- Не ми пука.-отвърна на въпроса ѝ отегчено.

- Как върви разследването относно твоя случай?

- Нямам никаква следа. След онзи ден, онова копеле, е изчезнало вдън земя. От тогава нито полицията, нито някой друг знае нещо за него.

- Мислиш ли, че поддържа някаква връзка със семейството си? Нали каза, че е бил обсебен от жена си? Мислиш ли, че ще можеш да измъкнеш баща си от цялата тази каша?

- Нима се съмняваш в мен? Във великия И Ха Ру! Трябва да си полудяла, за да се съмняваш в мен. Работим отдавна заедно, а ти се съмняваш в мен, Су А?

- Прав си. Как можах дори да си го помисля?-засмива се тя.- Нима И Ха Ру е допускал някой случай да му се изплъзне туко-така?

- Ей, Ха Ру! Какво си мислиш, че правиш?-провика се момичето.

- Как какво? Не виждаш ли? Помагам на приятелката си, като ѝ нося раницата.-усмихна ѝ се в отговор.

- Мога и сама! Не е нужно да го правиш.-тя се опита да вземе раницата си, но той ѝ попречи.

- Казах ти, остави на мен! Възползвай се от това докато можеш.

Погледът на Ха Ру остана на лявата ѝ ръка, която имаше няколко синини една до друга.

- Какво е това?-разтревожен запита, като грабна ръката ѝ - Как нарани така ръката си?

- Просто се ударих в масата доста силно. Не е нещо особено, ще мине.

- Пак ли? Пак ли той го направи?

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now