Chapter 4

24 2 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝





Глава 4








Дразнещо звънене от телефона кара Ха Ру да се събуди. Ставайки от леглото, силна болка от махмурлук го удря веднага в главата. Вдига телефона и едва успява да си отвори устата, за да може да изрече дори една дума.


- Добре ли си?-чува се мъжки глас от отсрещната страна на телефона.

- Предполагам.-едва успява да каже думата.

- Пред вас съм, нося ти нещо за махмурлук. А ти по-добре си стой в леглото и не мърдай-след което разговорът прекъсва.

Минутки по-късно, отварянето на вратата го кара да извърне главата си пред идващата мъжка фигура.

- Канг Йонг Су?

- Здравей и на теб. Как си?

- Ти как мислиш?

- Тук е пълна кочина. Трябва да си по-подреден. Ако ги настъпиш по грешка?- той му подхвърля торбата с покупки.- Изпий това, ще се почувстваш по-добре. -след това тзапочва да разчиства цялата кочина.-Ами ако беше се порязал? Имаш късмет, че дойдох. - Навсякъде е пълно със стъклени бутилки от бира.- Целият хол е разхвърлян, все едно е имало щуро тийнейджърско парти.- Не само бутилки, но и разни опаковки от храна също бяха както по масата, така и по пода и дивана.- Не си правил така от студентските си години.

- Но защо изобщо дойде?

- Не помниш ли? Снощи ми се обади. Усетих по гласът ти, че се си се напил. Но не ми каза точно самата причина. Разговорът приключи бързо. Предположих, че сутринта ще си като жив труп. И както винаги, оказах се прав.

- Вчера ходих до прокуратурата да се разправям с Лий Чан Сунг.

- Шегуваш се?

- Изобщо. Искаше ми се да се шегувам. Този идиот! Трябваше да му дам урок. Сигурен съм, че е виновен за това, че ни отнеха случая. Бих си заложил главата за това. Опитва се по всякакъв начин да се състезава с мен и да ме победи, но не е познал.

BLACK MAMBAحيث تعيش القصص. اكتشف الآن