Chapter 5

18 1 0
                                    

B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝








Глава 5












Часът е 2:30 сутринта. Джи Су продължава да преглежда случаите един след друг. Тези, които се оказват по-леки успя да ги оправи доста по-бързо от очакваното.

Очите ѝ едва се държат отворени, поради суматите изчетени редове с думи. Потърква очите си и протяга ръцете си. Цялата е схваната. Реши да приключи с работата за днес, затова подрежда малко бюрото си, взима нещата си и се качва в черната колата на паркинга на прокуратурата, потегляйки към дома на майка си. Тази вечер не се чувства особено спокойна и решава за нощта да остане при нея. Не ѝ се стои в празния и самотен апартамент, изпълнен със самосъжаление и болка.








И Ха Ру!-извика Джи Су от далечината. Докато той е на единия край на полето, което цялото е в красиви цветя, тя изтича и той я обхвана в една голяма прегръдка. Смеейки се заедно, яркото обедно слънце ги напичаше. Двамата заедно легнаха на голямата и зелена трева, а мирисът на цветята се разнасяше около тях. Бе началото на пролетта , но все още може да се усети студения и отиващ се зимен вятър.

- Това не е редно.-продума Джи Су.

- Кое по-точно?-Ха Ру се обърна към нея с усмивка. Можеше да види многобройните му и бели зъби, които бяха малък процент от чара му, който излъчваше.

- Това, че избягахме от училище? Ами ако разберат родителите ми? Твоите? Ще загазим здраво.

- Ти беше стресирана и искаше да се отпуснеш. Аз само ти показах един начин и ти помогнах. Не трябва ли да ми благодариш? А вместо това отново ми говориш за родителите си.

- Просто казвам.-сви колене пред гърдите си и ги прегърна с ръце, докато наблюдаваше обширния хоризонт.

- Наистина ли си добре?-попита той с един сериозен поглед, усмивката веднага изчезна от лицето му и бе заменена от едно каменно изражение.

BLACK MAMBAWhere stories live. Discover now