Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 38 -

Когато луната подмина връхната си точка и нивото на бутилката бе паднало с няколко пръста, Натаниел чу стъпки. След секунда на вратата се почука.

- Ваше Височество?

Беше Ериан. Можеше да познае медния й глас навсякъде. Крайно изненадан, Натаниел остави книгата на дивана и стана, за да отвори. Не съобрази, че дори не носи риза.

Ериан не се трогна, свикнала да го вижда всякак, и само изцъка с език.

- Какво е това състояние, бъдещ ми кралю? - подразни го тя и се самопокани вътре, като внимателно затвори вратата след себе си. Без да му даде възможност да отговори, тя премина преддверието и седна на ръба на спалнята.

Натаниел я последва без да възрази.

- Е? Какво има? - опита тя отново.

Натаниел се настани на дивана и грабна бутилката от шкафчето.

- А ти защо все още си тук? Не трябваше ли да си тръгнала отдавна?

Ериан се подсмихна.

- Ясно. - тя взе бутилката от ръцете му и я надигна. - Няма да получа отговор. Така да бъде. - избърса устата си с ръкав, колко нецивилизовано от нейна страна. - Лейди Нора ме помоли да наглеждам една жена от Азалия. Говорех си с нея, докато не заспа.

- Нали знаеш колко те оценявам всеки ден, Ериан? Теб и доброто ти сърце.

Ериан го изгледа подозрително.

- Мисля, че количеството алкохол вече замъглява мозъка ви.

- Дори не съм близо до достатъчното. - заяви гордо той и си взе бутилката обратно. Течността опари гърлото му и кръвта му сякаш забълбука.

- Мога ли да пия с вас тогава, Ваше Височество?

Натаниел изсумтя.

- Само ако не ме наричаш така.

- Дадено.

Натаниел се усмихна вяло и й подаде уискито. Тя отпи голяма глътка и направи гримаса.

- Къде е тя?

Нямаше нужда да уточнява кого има предвид.

- Не знам.

- Как така не знаеш?

- Не ми е казала. - отвърна Натаниел горчиво и челюстта му едва не изскърца.

- Ясно. - каза Ериан и отпи отново. - Липсва ти.

- Толкова ли си личи?