Strange love//Draco Malfoy♡︎

20-та глава - Не бих обичала Малфой за нищо на света

ГТЛ

Вече беше сутрин. Навън слънцето грееше силно и донасяше топлина и светлина на земята.

Птичките пееха нежно, листата по клоните на дърветата се люлееха, водите на езерото не помръдваха.

Малки пеперуди преминаваха около нашата палатка и пърхаха весело с крилцата си.

Драко все още спеше, но аз не исках да го будя. Вчера много ме напрегна с думите си и с всеки изминал ден ще се притеснявам все повече и повече.

Ако той замине, аз оставям само с Бо и Питърс...и Хари. Малко съм притеснена за отношението на Хари към мен.

Надявам се, вече да не чувства нищо към мен. Това ме напрягаше страшно много. Освен това не се чувствам спокойно до него.

ТУК СКИПВАМ ЦЕЛИЯ ЛАГЕР

ГТЛ

Малко преди пътеката за Хогуортс, Драко ме дръпна за рамото.

-Лу, аз съм натам. - каза той, посочвайки към една тъмна уличка.

- Защо? Къде ще ходиш?!

- При нашите...

Аз го погледнах леко натъжено, а той пусна бавно ръката ми. Погледна ме в очите, хващайки лицето ми и каза:

- Ще опитам да ги накарам, да остана тук. Знаеш, че не искам да заминавам. Ще бъде ужасно.

На лицето ми се появи лека, искрена и изпълнена с удовлетворение усмивка.

- Драко, идвам! - казах бързо.

Той ме погледна с изнурена физиономия и се обърна към пътеката.

Хвана ръката ми и потеглихме към неговия дом. Беше ми интересно да го видя, честно казано.

Не след дълго вече бяхме там. Пред мен се виждаше огромно имение, цялото в черно, по ъглите имаше растения, имаше красива градина обърната в рози.

Намирахме се пред голяма порта, която се отвори малко след като Драко я докосна.

Влязохме вътре в къщата. Отвътре имаше камина, но въпреки това чувствах въздуха твърде хладен.

От стълбите за горния етаж слезе майката на Драко - Нарциса. Тя беше висока жена и лека нежна усмивка на лицето.

Веднага щом Драко я видя, на лицето му грейна широка, радостна и искрена усмивка.

Майка му го прегърна, а след това подаде ръката си към мен, за да се запознаем.