Strange love//Draco Malfoy♡︎

11-та глава - МИСЛОЕМЪТ

ГТА

Лу стоеше сама в Голямата зала, докато бавно помръдваше вилицата си в чинията. Явно беше в опит да започне да се храни.

Минаха поне двайсет минути, които тя прекара в самота на масата на Слидерин, без дори да пробва храната.

Не след дълго обаче през вратата съвсем неочаквано влезе Хари Потър. Лу не го харесваше особено.

В началото имаше твърдения, че с него ще станат добри приятели, но нещо се промени от тогава.

Въпреки всичко, явно на Хари му беше твърде скучно, защото се намеси на масата на Слидерин и седна срещу Лу.

Тя го погледна с замъглен поглед и се обърна отново към чинията си, като мислеше относно съня си.

- Добро утро, Лу Фолсуърт! Как си? Казаха ми, че си сънувала странен сън...

- Първо, ако обичаш би ли ми казвал просто Лу. Второ, добре съм. И трето, да сънувах странен сън, но ти би трябвало са ме разбереш.

- Лу, аз не искам да съм груб или нещо такова, но наистина се интересувам от това. Не просто, защото и аз имам подобни сънища, а защото смятам, че можем да бъдем приятели.

- Хари, не искам да ме помислиш за лоша, но аз не смятам, че можем да сме приятели. Доколкото знам, ти не понасяш Драко. Той ми е гадже. Освен това се съмнявам да си сънувал точно сън като моя.

Той я погледна с още повече интерес от преди малко, но не мисля, че е заради сънищата ѝ, а по-скоро заради това, че е гадже с не кой да е, а с Драко Малфой.

- Лу, би ли ми разказала повече за съня си? Наистина е важно за мен, а и ще се почувстваш по-добре повярвай ми от опит.

- Добре тогава! В съня, аз бях Дъмб... Аз бях жертвата и някой ме нападаше, намирах се на Астрономическата кула и...

- Някой те нападаше!? Кой беше, Лу?

-Това е лично, Хари. Всъщност благодаря, че се допита до мен. И да, може и да си прав. Между нас все още може да има приятелство.

- Да, но... Да... Добре, Лу! И аз ти благодаря! Ако искаш може да се видим по-късно?

- Добре, съгласна съм! Нека са бъде на Северната кула.

- Добре тогава! Супер! До после, Лу!

- До после, Хари! - каза Лу и се усмихна.

След това тя имаше повече апетит и реши да опита от плодовата салата, която беше пред нея. След, което отпи от малката чашка пълна с кафе.

Истината е, че Лу никога не е намирала Хари за лъжец или нещо такова. И тя никога не е имала против него.

За нея той беше очарователно момче. Тя го виждаше като красив, умен, мил и много забавен човек. Какво ли чувстваше?

Мина време и в залата влезе още едно момче, но този път беше различно. Влезе Питърс.

Лу никога не беше разговаряла с него. В същото време Бо, смяташе, че той е приятен.

Тя се огледа настрани в опит да види някой друг освен Пит, но уви. Никой не влезе.

- О, хей, Лу! Аз съм...

- Знам кой си! Както и да е. Какво искаш?

Той я погледна леко тъжно, но се опита да ѝ се усмихне всякаш всичко е наред.

- Чудех се... Има ли нещо между теб и Бо?

- О, я стига! Не е ли очевидно, че НЯМА! Вече наистина се дразня...

- Извинявай, просто любопитство...
А всъщност имало ли е нещ-

- Не! Ох, ако си тук само заради това... Изчезвай!

- Добре де... Извинявай! Как си, днес?

- Добре... Хайде! Махай се!

- Ох, добре! Ела днес следобед на Северната кула... Моля!

- Добре, ще дойда! Обещавам!