Strange love//Draco Malfoy♡︎

10-та глава - СЪНЯТ

ГТЛ

По сред нощите ми се наложи да ходя до кабинета на директора, заедно с професор Снейп и Драко.

Сънувах странен сън, от който може би страдам цял месец, но този път прояви по-голямо влияние над мен. Всякаш с цел да ме накара да се до питам до помощта на някой по възрастен.

Вървейки по тъмните коридори на Хогуортс, забелязах колко стресиращи могат да бъдат те през късните нощи. Едновременно с това и приятни до някаква степен.

Навън все още можеше ясно да се различат дърветата, които имах чувството, че огравят училището, което разбира се е невъзможно...

- Кой нападна в съня си? - питаше задълбочено, но почти безразлично Дъмбалдор.

- Ами... Всъщност аз бях жертвата. - обеснявах аз, при това съвсем бавно и притеснено.

- Кой те нападна? Каза ли ти нещо? - продължаваше с въпросите си Дъмбалдор.

- Ами... Драко Малфой. На Астрономическата кула. Каза... Каза, че няма избор.

- Върни се в стаята си. Не излизай няколко дни и спи все по-често. Ще те извикам, за да ми кажеш какво си сънувала.

- Да, професоре. Добре. Лека нощ. - казах за последно аз и си тръгнах.

Драко ме погледна тъжно и отвори вратата на стаята ми, за да вляза. След това той я затвори, заключи и седна до мен на леглото.

Бях на сто процента сигурна, че ще ме залее с въпроси относно сънят, но не бях особено в настроение да ги обсъждам.

- Лу... Ти каза, че аз съм те нападнал. Знаеш, че аз не бих, нали?

- Драй, аз... Не мисля, че ти напдаше мен. Мисля, че аз бях... Знаеш кой.

- Волд... Черния Лорд?

- Не, Драй. Мисля, че бях Дъмбалдор. В нощта, когато... Знаеш...

- Всъщност има логика, но... Защо ти ще сънуваш това, а не аз? Или той например? И защо си била жертвата, а не мен например или не знам...?

- Драй, това започва да ме притеснява. И преди съм имала подобен сън, но с все различни личности... Дали това има нещо общо обаче наистина с твоята задача за...?

- Просто не го мисли. Ако не ти се спи, мога да сляза до Общата стая. Има чай. Мога да ти донеса.

- Да, моля! Благодаря ти! - казах аз, докато Драко ставаше от леглото.

Той излезе тихо от стаята и аз останах сама. Беше тихо. По-тихо отколкото в космоса. А в същото време се чувствах напрегната. Доста напрегната.

Дали обаче наистина всичко това щеше да се случи и сънищата ми са истински, или пък са просто плод на явно добре развихреното ми въображение.

Честно казано мислите ми бяха доста различни и своенравни. Дори при дадени случаи, мога да забравя как се казвам.

Чела съм книги относно тълкуването на видове сънища, но така и не мога с точност да определя към кой вид спада този сън.

Освен към вида "Еднакъв сюжет, различни герои", но за тези никога не е пишело интересна информация. Не и в позволения отдел.

Досега не съм изявявала желание за нарушаване на правилата в училище, но явно настъпват черни времена. Времена, за които няма време.

Скоро Драко се върна в стаята и носеше две чашки с чай. Подаде ми едната и седна на леглото.

Аз взех чашата и седнах до прозореца, като започнах да гледам отвън. Драко четеше книга.

Навън беше тъмно, а луната беше почти цяла. Усещах как съвсем скоро Снейп ще замества Лупин на поста.

Все още помня, когато всички се радваха на Хари, Хърмаяни и Рон, за това, че са се преборили с Лупин. А дори не стана така впрочие.

И Снейп имаше голяма намеса, но както винаги златното трио е в центъра на всичко. Както и да е.

Часовете летяха като орли през пространството и часът беше 5:00. Аз трябваше да се оправям за тренировката по Куидич. Драко наскоро беше помолил да ме включат в отбора.

Сега ще минавам проверка на всички длъжности, за да видим в коя ме бива най-много. Драко все още вярва, че ще съм страхотен търсач, но не.

Облякох се набързо и слязох в Голямата зала, за да закуся. Малко рано беше и в залата беше празно. Дори професиите все още ги нямаше, но... Така е приятно.