Ultimate Cliche

Глава 5

През целия път от "Кларк Индерстрейшън" до университета,Андрию не попита нито веднъж за това какво сме си говорили с чичо му, което ме улесни,защото нямах идея какво да му кажа,ако попита.

-Е,какво мислиш за старият чичо Харисън?- Андрию попита тъкмо като спря пред сградата на университета.Погледнах чавовника-2:35-имах още 25 минути преди лекцциите и предпочитах да ги прекарам в компанията на Андрию,отколкото в залата претъпкана с други студенти.

-Чичо ти се казва Харисън?Харисън Кларк?Що за име е това?Кой родител ще причини на детето си такова нещо?-откопчах колана си и се облегнах назад.

-Именно.Милият човек,аз го наричам чичо Хари.Всъщност почти всички от семейството го наричат така.

-Добър човек е...-не се сещах как да го опиша.

-Но?

-Но, не това очаквах това от главният директор на успешна компания.

Андрию се разсмя леко и се пресегна да увеличи звука на радиото-звучеше някаква мелодия на Бах:
-Гледаш твърде много филми.Очакванията са ти толкова... стериотипни.-понечих да възразя,но той бързо добави-Разкажи ми нещо за себе си.Не си от тук,нали?

-С майка ми живеем в Бостън от както бях 7 годишна.-Бостън все още ми липсваше,особено,когато неможех да заспя късно вечерта.

-А баща ти?-намусих се,не обичах да говоря за баща си.Андрию очевидно се усети,че не е удобно да засяга темата,затова бързо добави.-Няма нужда да казваш,не трябваше да питам...

-Не,нямаше как да знаеш...Той-баща ми-си тръгна,когато бях на 10.- незнаех защо му го казвах,обикновено избягвах да говоря за баща си,но имаше нещо в Андрию,което ме накара да продължа да говоря.-Една нощ излезе,каза,че отива с приятели навън,да отпразнуват рожденният ден на някакъв негов приятел,не се прибра на сутринта или наследващата или последващата.Майка ми не си направи труда да го търси.Прие го очудващо добре.Само дето...
преди 4 години,когато се записвах да уча,една вечер майка ми се прибра,каза,че го видяла,дошъл пред работата ѝ настоявал да говори с нея и после...започна да пие.Миналият месец излезе от клиника за алхохолици за трети път.-усетих сълзите да напират в очите ми, приглътнах и премигнах на няколко пъти срещу светлината.-Е,това беше моята тъжна история,а каква е твоята?

Андрию се усмихна леко и се обърна към мен:
-Наистина ли очакваш да ти кажа?-протегна ръка и махна един кичур,който беше паднал пред очите ми и го завъртя около пръстите си.-Не съм човек,който споделя много Катрин.