Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 7 -

- Любим ми е. - каза Кая. - Но не знам какво означават символите. Вие знаете ли?

Натаниел присви очи.

- Не. Но това прилича на древния език на магьосниците. Вярвам, че пръстенът ти е правен доста отдавна.

- Така е, но.. Магия не се практикува от поне петдесет години. Съмнява ме да е правен толкова отдавна.

Преди принцът да има възможност да отговори, двамата чуха как музиката спира и след секунди започва нова нежна мелодия. Валсът бе започнал. Време беше.

Натаниел посочи с ръка портата към замъка, и изчака Кая да мине пред него. Тя го направи, макар да обмисляше вместо това да избяга, търкаляйки се през бодлите на всеки един розов храст по пътя.

Масата в голямата зала бе преместена в единия край, за да се остави място за танци. Няколко двойки танцуваха в средата, а около тях се присъединяваха още и още. Ериан стоеше с леко тъжна усмивка до стената и се наслаждаваше на гледката.

Натаниел постави длан на гърба на Кая и двамата се насочиха към една от колоните. На нея Уил, любовникът на Ериан, още стоеше на пост, неподвижен и с каменно лице. Щом видя приближаващия принц, той се поклони дълбоко.

- Блек, освободен си за тази вечер. - съобщи му Натаниел и премести поглед към Ериан.

Уил се усмихна и кимна, произнасяйки искрени благодарности, докато се насочваше към любимата си. Двамата скоро се присъединиха към останалите двойки.

Принцът предложи ръката си на Кая, знаейки, че вече не може да му откаже. Тя колебливо я прие, уверявайки го, че не може да танцува.

- Не е сложно. Ще те науча. - придърпа я Натаниел и обхвана с ръка талията й. Кая се напрегна, но на свой ред постави ръка на рамото му. Сплетоха пръсти и Натаниел се усмихна.

Прошепна й няколко стъпки, които да повтаря, и след няколко настъпвания на роклята си и обувките на принца Кая започна да се справя.

- Видя ли, не е такъв проблем. - каза Натаниел, докато гледаше партньорката си право в очите.

Тя поклати глава и изпсува цветисто на ум. В нейните очи си беше направо трагедия, особено като гледаше перфектно тренираните стъпки на останалите дами. Изобщо не се вписваше тук.

- Беше много мило. - започна тя. - Това, което направихте за Уил и Ериан.

- Уилям е добро момче. Служи добре. Просто реших да им осигуря една вечер, в която да не се разделени.