ИСТОРИЯТА Е РЕДАКТИРАНА. СЮЖЕТЪТ Е ПРОМЕНЕН.
В живота на Левина винаги е имало огън - но не онзи, който стопля, а онзи, който изпепелява. Израснала в дом, в който майка ѝ потъва ден след ден в алкохолни изпарения и изблици на ярост, тя и брат ѝ Джар...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Дългият път.
Дългият път, който изминавах в момента водейки ме към новия ми живот.
Дългия път, който толкова време чаках да поема, за да се спася.
Името ми е Левина Лонгууд и аз съм пълна развалина. Смесица от буреносни облаци и разхвърляни мисли аз съм просто това, което никой не би искал да бъде. Левина Лонгууд.
Означаваше мълния. Буря. Мрак. Нещо, което само майка ми можеше да измисли с откачения си ум.
Такъв бе и животът ни докато живеехме на улица Дриймлънд номер 124.
Майка ми. Тя е алкохоличка.
И наркоманка.
Уличница.
Човек, който не заслужава нищо. Най-вече деца.
От нея се спасявахме в момента.
Спасявахме. С брат ми.
Джаред Лонгууд. Умният в семейството. Този, който на практика ме отгледа. Този, който ме възпита и направи човек. И този заради когото повечето момчета се страхуваха да бъдат в ображението ми.
Но съм му много благодарна. За всичко.
Той завърши гимназия преди три години докато аз те първа ще започна дванадесети клас вече в новото ми училище във Форкс, Вашингтон. Гимназия Форкс. Звучи... добре?
Отказа да учи висше, за да може да има 24 часово наблюдение над мен докато завърша. След това щеше да се запише Бог знае къде. Само не и където ще съм аз.
Намери си добра работа в дъждовното ни ново градче и така ще имаме доходи. Но въпреки това ще живеем при баща ми докато завърша гимназия и стана възрастен.
