Attraction\ Привличане

29. Please

Майкъл

Губех надежда с всеки изминал ден. Не знаех кой ден,колко е часа,ден ли е или нощ. Нямаше смисъл. Всичко без нея няма смисъл. Храната не е вкусна без нея,водата не е сладка без нея,въздухът не е годен без нея. Искам да остана в тъмната стая и да потъна в празното студено легло. Пращах й съобщения,есемеси,звънях но нищо. Децата също страдаха. Мия плачеше всеки път щом види майка с дъщеря си на пътя,а Раян дори не говореше. Нямаше и следа от оново весело момченце. Лиспват ми. Искам да прегърна нея и онзи малък ангел. Мамка му обичам ги.

- Трябва да се храниш-чух гласа на Наташа

- Не съм гладен Нат-чух леко цъкане от нейна страна и усетих топлата й ръка на рамото ми.

- Не става така,синко. Майката идва всеки ден,а ти дори не я отрази. Знам че обичаш Емили,но така не се живее. Имаш деца за бога,не можеш да ги оставиш така.

- Знам,но всичко изглежда толкова без мислено без нея. Тя беше моята светлина в мрака,моята перла в морето,моят диамнат в калта. Тя е всичко което искам. Тя и децата.

- Тогава или продължаваш напред без нея или отиваш и си връщаш момичето. Толкова ли е сложно?!

- Как Нат? Тя не иска да ме вижда. Иска ме далеч от себе си.

- Тя е наранена синко. Смята че е донесла проблеми,но всъщност тя ги реши. Обясни ни й,покажи че тя е човека от когото имате нужда,обичта ти,вниманието ти. Емили те обича и то много. - дълбоко в себе си знаех това. Всяка сутрин щом отворех очи виждах само обич в нейните. Целувките й,ласките й,прегръдките й всичко това беше нейната любов. Искам само нейната любов и ничия друга. Станах веднага и си взех душ,пообръснах дългата ми вече неподържана брада и обякох синия си костюм. Какво? Трябва да съм перфектен за моята любима. Качих се в колата и тръгнах към домът в който бе на робота днес. Или поне по стария й график беше така. Стигнах до дома на Кауч и звъннах на звънеца. Зачаках отговор и се надявах да е тук. Чух тихи,нежни стъпки и щом в видях очите ми се напълниха със сълзи. Седеше пред мен в работна си престилка,кестенява й коса падаше свободно, беше видимо отслабнала и сега тялото й изглеждаше още по-малко. Тъмни кръгове се бяха поливили под очите й от недоспиване.

- М.а..йкъ..л-каза накъсано името с треперещ пълен с болка глас.

- Любима-без да мисля да взе в обиятията си и тя се разтопи. Обви ръце около тила ми,а аз пристиснах в себе си. Бе истинско щастие да я усещам отново. Прокарах пръсти по меката й коса а тя заби лице в тила. - Толкова ми липсваше-казах и вдишах от аромата й на цитроси.