Attraction\ Привличане

28. I can't live without you

                                         Емили

Да си тръгна бе най-трудното и болезнено нещо,което съм правила. Още помня сълзите на Раян на следващия ден,как седяхме на различни седалки в самолета без да обелим и дума. Студ. Усещах студ в сърцето си. Но затова бях виновна само аз. Аз реших да го напусна. И смятам че това бе правилното решение. Обичам го. Обичам го толкова много. Обичам мираса му,обичам топлината му,обичам тялото му,тъмната черна коса,маслиновите очи,всеки един мускул и всяка една гънка. Обичам всичко в него. Болката която изпитвам кога да опиша като хиляди стоманени ножове,които безмилостно се запиват във сърцето ми. Събирам и последните дрехи,от гардероба си. Не знам как ще му върна парите за всички рокли,чанти и гримове,но с времето ще успея-надявам се.

- Мами що одим си?-попита малкия брионет до мен

- Защото миличко навлякохме проблеми. Прекалено много проблеми

- Мене тате казал че попеми никакви направили сме
( На мен тате ми каза че никакви проблеми не сме направили)

- Слънчо Майкъл не ти е татко. Ти си имаш татко

- Не Майкъл мой татко. Той бичам ме. Бича и тебе.-тропна нервно с крак и присви светлите си очи към мен. Сега аз излязох лошата. Слязохме надолу и да видя как Мия плачеше ме разкъса. Крехкото й телце трепереше,бисерните й очи бяха червени и от капеха болезнени сълзи. Устните й бяха зачервени както и цялото й лице.
Щом ме видя дотича към мен и ме прегърна.

- Мамии мола те не си ходи. Ще слушам бещавам-беше толкова сладко и тъжно в същото време да мисли че тя е виновна,но виновника бях аз. Аз сипах живота им,не те моя.

- Пиленце ти не си виновна за нищо. Аз направих много грешки,затова не мога да остана тук повече-погалих меката й бузка и целуна ръката й

- Но ти беща че няма да ни оставиш. Моля те мамии-сгуши се още повече в мен и аз заридах заедно с нея. Обещах на дъщеря си че няма да я оставя,но направих точно обратното. Галех нежно тялото й в опит да я успокоя,но безуспешно.

- Ще идвам да те виждам мамо. Не се притиснявай миличка. Ти си моето момиче и винаги ще бъдеш-целунах и двете й бузки и станах,защото знаех че колкото повече седим толкова по-трудно ще се разделим. Раян ме гушна и целуна бузата ми,при което се разтреперих. Обичам това дете. А то милото приживя толкова много заради мен.