Attraction\ Привличане

4. meeting in the park

Емили

С Лиам сме в парка а той е повече от щастлив. Обичам когато виждам усмивката му на малкото му личице. Тази усмивка значи всичко за мен. Още повече ме зарадва факта че си играеше с две дечица горе-долу на неговата възраст. Момчето има мръсно руса коса, сини очи и червени устни. Когато порасне ще има доста обожателки. Момиченцето също имаше руса коса но с една идея по светла,светло сини очи и малки розови устни. А пухкавите й бузки я правеха още по-сладка.

- Виждам че децата ни се познават- чух познат мъжки глас. Беше Майкъл.

- Това твойте деца ли са? Много са красиви

- Благодаря Емили

- Сигурно приличат на майка си понеже вие сте тъмнокос?- попитах

- Да на нея приличат- отговори плахо. Май трябваше да си държа устата затворена.

-Тате,тате- чу се глас на малко момиченце
- Запознай се с Лиам

- Няма нужда Мия ние с Лиам вече се познаваме

- Здравей Майкъл- отвърна кестенявия ми син

- Ама как така- обади се русото момченце до него

- Това е Емили майката на Лиам ние с нея сме колеги от там.

Колеги?! Да да беше така. Истината е че съм чистачка на приятеля му. Това не звучи изобщо добре. За пред децата сме колеги.

- Ти си много красива- каза малката Мия

- Благодаря сладкишче- отвърнах
- Ти също си много красива

- Искате ли да хапнем някъде?- попита Майкъл

Е тук вече удари на камък.Бях звела заплата но трябваше да пестя. Не мога да си позволя да ям по ресторанти.

- Съжалявам Майкъл,но може би някой друг път- отговорих
Той ме дръпна встрани за да не ни слушат децата.

- Ако е заради парите Емили не го мисли аз ще платя

- Не Майкъл не искам да плащаш. Не ми е удобно

- Какво толкова един обяд. Хайде заради децата.

- Но...

- Няма "но" идвай- каза дърпайки ме за ръката.
- Хайде деца да обядваме.

Качихме се в колата на Майкъл и след около 20 минути бяхме пред някакъв лъскав ресторант. Знаех си сега ми е още по неудобно. Бог знае колко е скъпо.
Вече бяхме в ресторанта и обядвахме. Децата ядяха пица разбира се, аз ядях  паста с пиле, а Майкъл някакъв стек.

- Вие гадзета ли сте- попита Раян а Майкъл избухна в смях.

- Не ние сме само колеги деца- отговорих

- Не знам татко те гледа много влюбено- каза русоте момченце

- Не ме издавай- каза на шега Майкъл

- Защо ни се оженвате?попита Мия

- Защото г-ж Браун си има съпруг. Бащата на Лиам

- Всъщност аз си нямам. Ние не сме заедно- казах тихо. Това ми беше болна тема.

- Съжалявам Емили не знаех

- Няма нищо Майкъл. Не е било нарочно.

Обяда мина в смях,шеги и много теми за обсъждане. Боже колко умни деца има този човек. След това Майкъл ни закара до вкъщи.

Майкъл

Бях в дома на Уилям за да обсъдим бизнес плана ни. Не видях Емили сигурно днес не беше на работа.

- Оглеждаш се за брионетката нали?

- Да не би да ревнуваш?- казах смейки се

- Може би. За жалост утре заминавам за Дубай и няма да мога да се любувам на задника й. Страх ме е да не си намери нова работа доката ме няма. Или просто ще си я взема с мен да си я чукам по арабски.

Този ми ставаше все по- противен. Емили е толкова мило момиче а той се подиграва с нея. Няма да му позволя да я вземе. Може да й направи всичко. Може да я удари или дори изнасили. Не това няма да стане.

- Не мисля че е добра идея да я взимаш Уйлям. Все пак трябва да вземеш и детето й а то само ще пречи.

- Прав си . Ами тогава какво да я правя. Не искам да си намери друга работа. Искам си я само за мен.

- Ще си я взема вкъщи. Тъкмо ще гледа децата. И на тях им е писнало от баби който да ги гледат. Емили е млада и ще се разбират по- добре.

- Сигурен ли си. Става въпрос за цял един месец.

- Сигурен съм