Attraction\ Привличане

3. Different

Майкъл

Беше късно около 23:00часа. Навън вече бе тъмно, а улиците на Рио де Жанейро бяха пусти. Топъл мрачен врятър подухваше, а по улиците едва се мяркаше жив човек. Мислех за девойката в дома на Уилям. Тя наистина е много красива. Розови плътни устни,светли синьо-зелени очи,права кестенява коса,чупо носле,дълги мигли. Тя е едно малко ангелче. Още не мога да повярвам колко е долен Уилям. Да я кара да прави такива неща. Спрях на светофара когато очите ми се спряха на дребно слабичко момиче. Беше тя. За ръка държеше малко кестеняво момченце със сивкави очи. Какво правят по това време на вън? Не ги ли е страх? Тя не живели доста далеч от тук? Ще я закарам. Не мога да ги оставя в тук по това време на нощтта. Спрях колата на тротоара до нея.

- Здравей Емили-казах мило

- Здравейте г-н Давис- отвърна усмихвайки се

- Да ви закарам?

- Няма нужда ще се приберем пеша

- Емили моля те в този късен час не е добре за детето може да ви се случи нещо. А и е късно знаеш ли какви изроди се разхождат по улиците? Хайде качвайте се нищо няма да стане

- Благодаря г-н Давис но не искам да ви безпокоя- каза гледайки в краката си

- Не ме безпокоите. Няма да ви направя нищо

Тя бавно отвори вратата на колата сядайки на предната седалка, а малкия сладур седна отзад.

- На къде да карам?-попитах

- Abbey Road NW8

-Добре
- А ти как се казваш младежо?- попитах сивочкото отзад

- Лиам а ти кук казвиш се?
( Лиам а ти как се казваш?)

- Лиам говори на г-н Давис на "Вие"- скара му се Емили

- Стига Емили той е дете. И междругото се казвам Майкъл. И ще помоля и теб Емили да ми говориш на име
- На колко си сладур?

- На тли

- На три!? Аз имам дъщеря също на три години

- Имате дъщеря?- попита очудено Емили

- Имам и син Раян на пет

След около 30 минути бяхме пред дома на Емили. Намираше се в един изостанал квартал заринат от болклуци. Сградата се лющеше и повечете от прозорците бяха счупени. Стана ми тъпо. Доката аз седя на кожения диван и се любувам на персирския килим и мраморните плочки те живеят тук.

- Много благодаря за превоза Майкъл- каза Емили

- Няма за какво. Лека нощ

- Лека нощ- отвърна тя
- Кажи чао Лиам

- Чао Майкъл- каза Лиам със сладкото си гласче

- Чао мъник

                                           Емили

Правех сандвич на Лиам докато мислех за случката от преди малко. Майкъл е много добър човек. А да не говорим колко е красив и мъжествен. Този мъжки парфюм изпълва ноздрите ми всеки път карайки ме да настръхвам. Мускулистите му ръце изглеждат толкова топли отстрани. Какво ли е чувството да бъдеш в тези ръце? Какво ли е да усещаш устните му върху свойте? О боже! Какви ги мисля?Той има две деца,най- вероятно и съпруга. А и сме от два различни свят. Той е богат бизнесмен а аз бедна прислужница от крайния квартал. Това е невъзможно

- Ето слънчице- казах давайки сандвича на Лиам

- Меси мамо
- Мамо утре не си на рибота може ли да идам в парка

- Казва се "работа"
- И да разбира се че може миличък

След като Лиам се наяде го изкъпах и облякох пижамата му. Той легна до мен на малкото легло сгушвайки се. Започнах да галя рошавата му коса.

- Мами зъщо ниуе нямаме колъ?

Сърцето ми се разби на части. Нямаме защото едва събирам за наема и храната пък камоли за кола. Гадно да вървим в тъмното пеша,но за жалост колата е лукс който не мога да си позволя

- Колите миличко са нещо много скъпо а ние нямаме толкова пари

- Като порасна ще стане бишнесним като Майкъл и ще имаме всичко които поискаме

- Силно се надявам да си успешен като него Лиам

Не усетих кога сълзи се стичаха от очите ми. Не мога да позволя на детото си това което иска. Що за майка съм аз?!

- Защо пачеш мамо-? каза Лиам бършейки сълзите ми

- Защото аз съм ужасна майка. Не мога да ти осигуря необходимите неща

- Не е вярно.Ти си най- прИкрасната майка на свита. Независимо какво имаме ти си най- дУбрата.Бичам те мами

- И аз те обичам сладкишче. Обичам те повече от всичко.

Той легна на гърдите ми а аз продължавах да галя косата. Не след дълго той заспа. Поставих целувка на челото му след което заспах.