Чувство на неизвестна ирония. Впива се в кожата ми като успокоително за сърцето,атакува разума ми с безмислени сцени, в които се е населил демон с шеговитите си фрази. Очите гледаха страховито в моя свят на мисли,чувствата унищожаваха жалката представа за собствен рай. Прокрадваха се и драскаха по гърба. Не само смъртта имаше нокти.
Вината беше чудовище. Чудовище което блъскаше по вратите за подслон. Не можеш да го видиш,но да почувстваш как то става част от теб.
Иронията беше по-добър приятел,в очите се четеше неизчерпаема забава..до припадък.
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...
![𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.](https://img.wattpad.com/cover/276805463-64-k833582.jpg)