Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 1 -

Кая Айнар вървеше към високите ониксови кули на двореца, на които едва показалото се на хоризонта сутрешно слънце придаваше лек блясък, и се чудеше кого ли ще й заръчат да убие днес.

По това време на годината, когато месецът на Танит тъкмо бе започнал, в самия пик на лятото, Еумалия беше красиво и приветливо място. Или поне така биха си помислили хората, наминаващи за бързо оттук.

Чистите, сияещи както на дневна, така и на лунна светлина води на река Сонем се виждаха почти от всяко по-високо място в радиус от поне двадесетина километра, рисувайки част от пейзажа, заедно със зеленината на близката гора и обширната равнина от двете страни на реката.

Дамите по улиците вееха леко с ветрилата си, и се оплакваха от стегнатите си корсети. Търговци излагаха и предлагаха стоките си, пазаряха се невъзмутимо и се заговаряха със случайни минувачи и клиенти. Хлебари, шивачки, ковачи, дърводелци и каменоделци се стрелкаха насам-натам, мърмореха и работеха, образувайки картината на блажен работен хаос както в бедните, така и в по-богатите квартали.

Мирът, настъпил преди двадесет години, все още се усещаше във въздуха като лек приятен полъх, изпълнен с надежда.

В кралство Маан веселбите и радостите бяха по-ограничени в сравнение с другите части на Еумалия. Дали се дължеше на факта, че врязващите се в безоблачното небе черни кули на замъка хвърляха злокобна сянка върху всичко, що достигнат, или пък се дължеше на кралицата, за чийто поглед твърдяха, че можел да убива.

Каквато и да беше причината, на хората отдавна не им правеше впечатление, те не познаваха различен живот от този. Заради неотдавнашната вражда между двете кралства - Лумерия и Маан, макар и потушена с крехкия мир след Войната, прекосяванията от едната страна на реката Сонем до другата бяха под строг контрол. Стражи стояха на непрекъснати постове - ден и нощ. Пък и си бяха доста внушително изглеждащи, затова много малко цивилни дръзнаха да се опитат да прекосят линията.

По традиция, Кая стана в ранни зори, за да се яви на служба при кралицата на Маан. Оправи се набързо - облече традиционните си дрехи - дебел кожен костюм в цвят на и кожени ботуши в същия мъртво кафяв цвят, пъхна любимия си кинжал в единия от ботушите си и се погледна за секунда в огледалото. Сивите й очи със синкав оттенък проблясваха на първите слънчеви лъчи, проникващи отвън, а дългата й катранено черна коса падаше около нея като пелерина. Кая не сметна за нужно да я върже тази сутрин. Розовеникаво-кафеникавите й белези си бяха по местата, красейки - или грозейки, зависи от гледната точка, определени части от лицето й.