Събуди се, човеко, защо спиш?
Събуди се…
Събуди се и се огледай! Какво си сътворил? Какво твориш с тези затворени очи? Твориш разруха? Забравил си какво е живот! Заключен в подмолния свят на парите.
Събуди се, огледай се? Какво има около теб? Природата – нима не я виждаш? Нима не я чуваш? Всеки пролетен цвят, всяка пукнала зора. Морските вълни и есените листа…
Те не могат да се сравнят с всичките пари на тая пуста земя. Всяка снежинка…та те всички са различни…какво по – красиво търсиш?
Сляп ли си кажи, човеко? Нима не виждаш колко губиш, живеейки в света на материалното. Забравил си що е истинска усмивка…въобще виждал ли си такава…дори в огледалото? Какво е щастие…знаеш ли? Какво е любов?
Събуди се…отвори очите си, отвори душата си. Мечтай…събуди се…живей!
Спри да рушиш, живеейки като сомнамбул. Излез от комата, в която те държи материалното. Погледай звездите и се замисли…ти си човек. Защото ако вечно останеш роб на вещите, рано или късно и ти ще станеш такава. Събуди се и се освободи. Бъди човек, не вещ!
YOU ARE READING
Истината в моите очи
PoetryЖивотът ни не винаги е брилянтен. Но как бихме могли да различим добрите от лошите моменти ако живеехме в един съвършен свят? А и не сте ли се замисляли...без проблеми животът щеше ли да бъде интересен? Тук ще видите колко е разнообразен един човешк...
