Ето я. Чаках я много време. Първата лятна буря. Това е любимият ми момент от лятото. Тогава, когато небе става сиво като пепел, а облаците сякаш пришити към него. Земята сива...жадуваща студения приятен дъжд. И гръмотевиците, тези палави вестители.
Обичам бурите, момента, в който света се променя. Обичам вятъра, така силен и свободен.
Бурите са моментите, в които се чувствам себе си. Някакви невероятни, необясними чувства завладяват душата ми. Не мога да ги опиша...просто ги чувствам...а това обезсмисля обясненията.
Бурята е единственото нещо, което ме кара да чувствам тъга и щастие в един момент. Тя отмива всичко. Тя е пречистване.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Истината в моите очи
ПоэзияЖивотът ни не винаги е брилянтен. Но как бихме могли да различим добрите от лошите моменти ако живеехме в един съвършен свят? А и не сте ли се замисляли...без проблеми животът щеше ли да бъде интересен? Тук ще видите колко е разнообразен един човешк...