Ultimate Cliche

Глава 1

-Махни се...от мен...-опитах се да измънкам докато целувките му си проправяха път надолу по врата ѝ.Бившия ми-Джак-се беше напил в една от а безпрогрешни и невероятно бързи-пък ѝ в тази част на Бруклин хората бяха като него-пияни копелета.

В лешниковите му очи блясна искра на ярост.Устините му се долепиха до врата ми и усетих гадните му мазни целувки по кожата ми.Потръпнах от отвръщение.

-Не се прави,че те отблъсквам скъпа и двамата знаем,че такива като мен те привличат.-мазният му глас ме отвръти още повече.Сега вече държеше ръцете ми с една ръка,а с другата се опита да откопчае сутиена ми.Стомахът ми се сви на топка.Чак сега осъзнах истински опасността.Трябваше да направя нещо,иначе той като нищо щеше да ме изнасили.

-Дж-жак.-промълвих,а устните ми стихгаха все по-надолу и по-надолу,а после се качваха отново на горе,сякаш маркираше собствеността си-Дж-жак какво ше каже-еш да отидем няк-къде...на бар или предп-поч-читаш дискотека?-стересът ме беше завладял внезапно и ме беше накарал да заеквам.

Предложението ми като,че ли го заентересува защото откъсна устни от шията ми и ме погледна объркано право в очите...

Погледът му ме накара да изтрипна и това ме накара да затвоворя очи.

-Кат?-опитваше се да придаде на гласът си нотка на загриженост.-Кат,как си?

Как съм?Наистина ли,човекът,който се канеше да ме насили насред улицата ме питаше "как съм"?Господи,как досега не бях видяла колко е луд?

-Катрин?-тонът му се повиши,а нотката на загриженост избледняваше.-Катрин,погледни ме.Мамка му,погледни ме!-всякаква загриженост бе изчезнала от гласът му,на нейно място сега се бе появила нетърпеливостта.

Отказвах да го погледна,въпреки,че знаех,че това ще го разгневи още повече.

-Н-не...-думата се откъсна от устните ми неканена.

-Не?Не?-ръката,която до-преди малко държеше ръцете ми в желязна хватка,сега стискаше още по-здраво брадичката ми,а другата продължаваше да се опитва да откопчае сутиена ми.-"Не" ли каза?-продължаваше да стиска брадичката ми,усещах пръстите му като нагорещени въглени.-Отговори ми!-почти изплю последните думи,а аз упорито продължавах да държа очите си затворени.

-Момичето ти каза "не".Толкова ли неможеш да търпиш отказ?

Отворих рязко очи и погледнах иззад Джак.Мъжът стоеше облегнат на отсрещната стена,беше облечен в костюм от някакъв вид коприна,но беше прекалено тъмно да различа чертите на лицето му.