The secret of the Italian mafia

Хванати в крачка

-Уикенда може да ходя до Флоренция.-споделих й.

-С кого?-попита.

-Едни приятели. Леля и чичо са там, така че няма от какво да се притесняваш.-успокоих я.

-Не знам, не мислиш ли, че е рано да се впускаш в пътешествия? А и трябва да учиш.-напомни ми, което ме накара да извъртя очи.

-Спокойно! Добре съм с учението, а и няма да бъде лошо да попътувам малко из Италия. Все пак ако ще живея тук, ще е добре да опозная територията.-казах.

-Добре, но внимавай!-предупреди ме тя. Нямаше как да не се разминем без този израз.

-Разбира се! Сега ще затварям, защото трябва да се оправя за университета. Ще говорим пак довечера, обичам ви!-отвърнах и затворих телефона.

Оправих се за университета и тръгнах от вкъщи. Качих се на градския транспорт и за по-малко от 20 минути вече бях пред спирката на университета. Слязох от автобуса, като веднага се запътих към кафенето. Нямах търпение да кажа на Райън, че ще отида с него. Бях развълнувана, защото винаги съм искала да обиколя Италия, а сега ми се дава възможност малко по малко да го направя. Влязох в кафенето и се огледах, но никъде не видях нито Райън, нито Илай. Реших да ги потърся в склада, където Райън ме заведе един път да говорим. Отворих вратата, но се изненадах при гледката. Очаквах всичко друго, но не и да видя Илай и Лари да се натискат.

-Аз...съжалявам, че ви прекъсвам.-казах шокирано и побързах да изляза от помещението, но някой хвана ръката ми и ме дръпна вътре, като затвори вратата.

-Вероника, това което видя трябва да го запазиш в тайна!-каза Илай и двамата изглеждаха притеснени.

-Аз нищо не видях.-отвърнах и гледах навсякъде из склада, освен към тях. Чувствах се неловко от цялата тази ситуация.

-Моля те, обещай, че няма да кажеш затова на Райън.-помоли ме Лари.

-Нищо няма да кажа, това не е моя работа! Но си мислех, че си падате по момичета?-най-накрая се осмелих да ги погледна. И двамата изглеждаха засрамени.

-Ами и двамата сме бисексуални.-отговори тъмнокосият.

-Не е вярно, аз съм би, ти си просто гей!-поправи го Илай.

-Но ти се занимаваш с всяко момиче, което видиш?-погледнах го объркано.

-Ние не сме във връзка. Просто... се забавляваме.-обясни той, а Лари го погледна накриво.

-Ясно! Няма да кажа на никого за това, може да ми имате доверие. Но не мисля, че трябва да го криете от Райън, все пак сте приятели.-посъветвах ги и в този момент вратата на склада се отвори и през нея влезе Райън.

-Вие какво правите тук?-попита изненадано.

-Амии, тъкмо им казвах, че ще дойда с вас във Флоренция.-отговорих бързо..

-Какво?-и тримата казаха в един глас.

-Супер, няма да ми бъде толкова скучно.-зарадва се Райън.

-Роберто, може ли да поговорим?-попита Илай, а Лари го ръгна с лакът в корема.-Исках да кажа Райън. Постоянно го бъркам с братовчед си.-поправи се той и се засмя нервно.

-Разбира се, че може да поговорим, Илай. Но ще трябва да изчакаш смяната ни да свърши.-усмихна му се Райън и присви очи.

-Аз трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно или утре!-казах и ги погледнах за последно преди да изляза.

Влязох в университета и отидох в стаята, където щеше да се състои първата лекция. Ема вече бе на мястото си и ме чакаше. Седнах до нея и й се усмихнах. Блондинката не ми изглеждаше много в настроение, но въпреки това успя да ми отвърне на усмивката. Отместих леко поглед зад нея и видях как Микеле беше на телефона си и изглеждаше замислен. Лекторът влезе и започна да преподава. Не слушах през по-голямата част от часа, защото се бях задълбочила в размисли за Флоренция, за Лари и Илай и най-вече Райън. Струваше ми се напрегнат и изморен. Явно се натоварва доста на работа, защото под очите си имаше тъмни кръгове. Опитах да разгоня всички тези мисли и да се съсредоточа, върху човека, който обясняваше неща за софтуера.