Той е Джъстин Бийбър. Кой не го познава?! Идолът на милиони тийнейджърки, които биха направили всичко, само и единствено, за да отидат на негов концерт. Тя е Мая Джонсън, една от милионите фенки. Мечтата й, освен да се омъжи за Джъстин Бийбър, е да...
Прибрах се в хотела, който си бях резервирала след като разбрах, че ще пътувам към Осло. Стаята не беше много голяма но достатъчна за един човек.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Реших да си взема една дълга, обудряваща вана и да се отърва от всички тревоги и проблеми надвиснали над главата ми. Както знаете банята е най-доброто място за мислене. Само, че има един малък дефект-прекрачиш ли границата на вратата, забравяш всичко.
Е както вие, така и аз използвах това време във ваната за един дълъг размисъл над живота си. Установих, че съм твърде наивна и сляпа от любов. Сама си бях виновна за случилото се. Вечерта, когато попитах Джъстин за "бившите" му той се издаде по някакъв начин спрямо Селена. Когато говореше за нея гласът му се променяше и ставаше по-нежен от обикновено. Долавяше се онова чувство наречено любов. Явно беше, че не я е преживял все още. Но тъй като аз бях и все още съм лудо влюбена в него не можах да открия разликата. Нищо. Всеки се учи от грешките си. Важното е да не ги повтаряш.
Докато омувах над живота си, телефонът ми звънна. Посегнах да го взема и на екрана прочетох неговоро име...нямах сила да му вдигна. Чувствах се засрамена. Да аз се срамувах от факта, че бях толкова сляпа, че не забелязах все още горящото огънче в сърцето му.
Звънна ми още три поредни пъти и най-накрая се отказа. След като спря да звъни обаче започна да ми изпраща съобщения от сорта на това колко много съжалявам, че не искаш да ме нарани и колко много искал да говори с мен. Бях на ръба да му отговоря, но се сдържах. Точно оставих телефона на столчето до ваната, когато той отново звънна. Бясна, защото си мислех, че е той, грабнах мобилното устройство, но виждайки кой всъщност звъни се успокоих. Беше момчето от летището. Помислих малко дали да вдигна, но все пак отговорих.
-Хей-чу се от другата страна. -Здравей!-отвърнах аз. -Звъня ти, за да съм сигурен, че уговорката остава и също...-прекъснах го. -Да само кажи къде и кога, а и как да стигна до там, защото съм нова в града и си нямам наидея къде се намира което и да е било място. -Хаха само кажи в кой хотел си отседнала и ще дойда да те взема. -Хотел Хилтън. -Окей. Ще бъдеш ли готова до 18:30? -Дам. -Добре в 18:30 съм долу. А исках също да ти кажа, че нямам търпение да се видим!-усещах усмивката му дори през слушалката на телефона. -Не бъди толкова нетърпелив да видиш човек, който познаваш от има няма един час! -Ще видим дали си струваш търпението или не!-той да не би дс флиртува с мен? -Хаха до после...-зачаках да каже името си. -Крис, а ти си?! -До после Крис!-затворих му без да си казвам името. Може би нямаше да е лошо да се позабавлявам малко.
