Връзка?!

404 31 23
                                    

С Джъстин се отделихме един от друг и да ви призная не чувах нищо, нито пък виждах нещо друго освен стоящото пред мен момче. На мига се осъзнах и крясъците и виковете на озлобяли и не чак толкова злобно настроени фенове ме изкараха от унеса.

Чуваха се викове от сорта на: "Ще я убия!; За каква се мисли?; Тая не е достойна да му бъде гадже!", но имаше и други които гласяха: "Много са сладки заедно!; Перфектни са!; От кога ходят?!". Хора ние не сме гаджета. Дори не знам защо ме целуна. Какво щях да обяснявам сега на всеки случайно и "случайно" срещнал ме на улицата?! Ех Буйбър, ех! Ти намери точното място да ми се обясняваш в любов! Да ти имам и романтиката!

След като поутихнаха виковете на изтерясалите фенки шоуто най-сетне започна. Беше си като останалите концерти освен като изключим факта, че когато бях близо до феновете на тях им идеше да се качат на сцената и да ме свалят. Нооо това са само факти и подробности.  Непременно обаче трябваше да говоря с Джъстин след концерта.

•След два часа•

Най-накрая шоуто свърши и аз си отдъхнах, но се сетих, че трябва да проведа един не толкова лесен разговор с "шефа" си и да ви кажа честно отново започнах да дишам учестено.

Започнахме да слизаме от сцената, когато чух някой да ме вика. Беше Джъстин. Явно и той осъзнаваше, че трябва да поговорим, но все още не бях готова.

-В хотела Джъстин!-извиках му в отговор и успях да видя как той просто кимна едва забележимо.

Влязох в гримьорната и започнах да свалям грима си и сценичните дрехи. Усещах кръвнишкия поглед на Кристина, която най-вероятно си мисли как съм изпълнила целта си, но реално аз самата не знаех в какво се забърквам. Преоблякох се първа и излязох от съблекалните. Запътих се към автобусите отредени за нас и се качих. През целия път до хотела стоях сама и размишлявах. Обри, Сандра и Мона ме разбраха, че искам да подредя мислите си и не ми пречиха.

Най-сетне пристигнахме в хотела, но момента за разговорът наближаваше, а мен това ме напрягаше изключително много. Качих се на бегом в стаята ми и се тръшнах на леглото. Плачеше ми се. И то много. Щом усетих мириса на завивките просто сълзите само закапаха. Ридаех забила нос в леглото.

Джъстин, както обикновено след концерт, отиде на афтърпартито си и най-вероятно щеше да се върне през нощта, така че имах предостатъчно време за реване. Най-вероятно и другите от групата бяха излязли, все пак са млади няма да седят затворени в стаите си като мен самосъжаляващи се.

Living My Dream!Where stories live. Discover now