Living My Dream!

Напускам

След като ударих Джъстин на мига напуснах съблекалнята му и се върнах в гримьорната на момичетата. Събрах си за секунди нещата и излязох. Щях да си хвана такси и да се върна в хотела без да чакам когото и да било, камоли да ида на афтърпартито. Дано господин Бийбър се задави с някое питие докато се забавлява довечера.

Таксито точно паркираше пред хотела. Платих на човека и му пожелах лека вечер. Качих се в стаята си и започнах да оправям багажа си. Бях твърдо решена да напусна тази държава на мига и не само нея. Щях да напусна и работа.

Никога през живота си не бях наричана, дори на шега, по този долен начин от никого. Не знам и как го позволих, но знам че няма да се повтори за нищо на света. Никой няма право да обижда когото и да е. Не ми пука, че този пикльо има милиони почитатели по целия свят и чупи рекорди! Това ни най-малко не му дава правото да ми говори така. Всички го обожават и величаят само и единствено, защото не знаят какво разлигавено лапе е. Най-вероятно славата го е направила такъв, но това не е извинение. Горките му родители сигурно се чудят в какво се е превърнало детето им.

Оправих си багажа и си викнах такси. В хотела, от нашия екип нямаше никой, тъй като всички бяха на афтърпартито, което всяка вечер след концерт се организира от боса. На спокойствие си излязох и се запътих към летището. Хей, Маями! Прибирам се!

•След 1 час•

Естествено с моя каръшки късмет ще имам полет чак в 4:30 сутринта. А сега е...?! Повярвайте ми не искате да знаете в момента часът. Да кажем, че трябва да чакам плюс, минус 3 часа. Е значи ще си полежа на седалките в чакалнята. За нищо на света обаче не бих се върнала в онзи хотел, знаейки че ще съм в една сграда с онзи неблагодарник. Даже ме е гнус да изрека името му. Веднага щом стъпя на американска земя ще звънна на Скутър да прекратя договора. Не искам да имам нищо общо с този нещастник. Лелел мога да измисля хиляди обидни начина, с които да го нарека!

•След плюс, минус 3 часа•

Най-сетне да извикат моя полет. Да ви призная никак не е лесно да поспиш на тия метални седалки. Тъкмо се завърташ и си мислиш, че си намерил идеалната поза и нещо започва да те боде в реброто, черния дроб, чатала и тн. Все пак са направени за седене, докато си чакаш полета, а не за спане. Както и да е. Качих се и сега ме чакаше 8 часов полет. Прекрасно! Накъде по-хубаво?! Първо три часа лежане на метална седалка и после още 8 часа спане в седнала позиция. Е на това ако не кажеш късмет не знам какво друго! Поне седалките бяха малко по-удобни от онези в чакалнята.