Всички бяхме в завода и чакахме татко да се появи, за да му кажем за "възкръсналата" ми майка. Снощи не се прибра и почвам да се притеснявам. Елизабет и Бруклин връхлетяха в стаята. Бруклин си мрънкаше нещо под носа, а Елизабет изглеждаше ядосана.
-Ей, Тейлър, този Бен много прилича на теб!-обади се Бруклин и Тейлър я погледна объркано.
-Бен?-повдигна вежда.
-Брайън?-опита да каже името правилно, но не успя.
-Брайс!-поправи я Тейлър.
-Същия! Защо не тръгнеш с него? Много ще си подхождате!-каза Бруклин и Тейлър я изгледа погнусено.
-Аз си падам по момичета!-отвърна той и тя повдигна вежди.
-Всички така казват, ама после се оказват скрити лимонки! Я, виж брат ми и Джонсън! Уж, русия много ме харесваше, а сега точи лиги по брат ми.-каза тя и Джонсън я погледна.
-Не е вярно!-отрече той.
-Мда, кажи го на локвата от лиги.-извъртя очи тя.
-Спокойно, Джонсън, аз ще те чакам, колкото е нужно!-обади се Ливай и му намигна. Джонсън само се изчерви леко и отмести поглед. Бруклин се засмя и в този момент татко влезе. Имаше нещо странно в него. Усмихваше се...глупаво. Очите му блестяха и изглеждаше щастлив.
-Татко?-казах и той ме погледна.
-Да, дъще?-усмихна се и аз го изгледах странно.
-Какво ти има?-попитах.
-Какво да ми има? Супер съм!-отговори той и аз го погледнах съмнително.
-Нещо да имаш да ми казваш? Така...да се похвалиш?-опитах да го подтикна да говори.
-Ми... с какво да се похваля? Няма нищо ново!-отвърна и аз кимнах.
-Мхм...тогава защо не се прибра снощи?-повдигнах вежда и той се засмя нервно.
-Еми...знаеш, баща ти е зает човек и има постоянно работа, и...
-Говори направо!-прекъснах го и той изпуфтя.
-Добре де, бях на среща с една жена!-каза и аз го погледнах невярващо.
-Какво?-попитах с усмивка.
-Даа... срещаме се от няколко седмици!-почеса се зад врата и аз отидох да го прегърна. Най-накрая е преодолял майка ми и е започнал да се среща с нови хора.
-Господи, толкова се радвам!-изпищях.
-Все някога трябва да забравя майка ти.-измрънка и аз свалих усмивката си.
-Даа, относно майка ми...тя е жива!-казах бързо и той ме погледна.
-Какво?-попита объркано.
-Ами...вчера на мисията. Тя...появи се! Първоначално не можах да повярвам, но...беше тя!-обясних и той се подпря на бюрото си.
-Но к-как е възможно?-не искаше да повярва на думите ми и го разбирах.
-Изценирала е всичко! Тя дори не ни е обичала, не ѝ е пукало за нас! Направила го е, за да се отърве от нас.-говорех тихо, а той изглеждаше така сякаш не искаше да слуша.
-Това не е възможно.-каза тихо.
-Тя ръководи другата мафия! Следяла ни е през всичките тези месеци. И иска да се присъединя към тях!-обясних.
-А ти какво искаш?-попита той.
-Да остана при вас! Няма да отида при човек, на когото не му е пукало изобщо за мен. Няма да те предам! Няма да предам тях!-посочих останалите.-Няма да предам бизнеса! Ще се боря, ако трябва да направя и невъзможното, за да остана тук и да защитя бизнеса.
-Сигурна ли си?-повдигна вежда и аз кимнах.-Всичката тази информация ми дойде в повече! Ще изляза за малко навън да подишам въздух.-каза татко и излезе. Джак дойде при мен и ме прегърна. Сгуших се в него и той разтри гърба ми с ръце.
-Всичко ще бъде наред!-каза той и аз го погледнах.-Ще бъда до теб, каквото и да се случи, запомни го!
-Благодаря!-целунах го и чух въздишките на Бруклин. С Джак се отделихме и седнахме на дивана. Тейлър се приближи към Елизабет и ѝ се усмихна.
-Здравей, Елизабет!-каза той енергично, но тя не го отрази.-Ехо? Казах здравей!-повтори, но тя продължи да го игнорира.-Елизабет?
-Някой говори ли ми? Не? Мисля, че полудявам, а днес не съм се дрогирала. Ще отида до склада да се оправя, че изпусна ли ден без дрога и вече откачам.-каза тя и излезе от стаята. Тейлър стоеше отстрани и изглеждаше объркан.