Гледна точка на Гилински
-И какво сега? С Ванеса сте заедно?-попита Джонсън като повдигна вежда.
-Мхм...-кимнах и той се изненада.
-Уау. Не очаквах да тръгне с теб толкова бързо. Мислех я за умно момиче.-отвърна той и аз го изгледах лошо.
-Значи...спечели баса?-обади се Тейлър.
-Така излиза, но...-Ливай, Теса и Ванеса влязоха в стаята и ме прекъснаха. Те дойдоха при нас и аз целунах Ванеса.
-Как мина мисията?-попита Джонсън и Ливай се усмихна.
-Мина добре, сладур, не се притеснявай. Добре съм!-отговори Ливай и Джонсън кимна леко.
-Ъгх, писна ми от вас. Всички сте толкова влюбени! Хора, не разбирате ли, че си усложнявате живота така?-обади се Бруклин изнервено.
-На тебе пък какво ти става?-попитах и тя удари с ръка по бюрото, на което стоеше.
-Нищо не ми става, просто ми лазите по нервите! Ти и Ванила сте заедно и ще почнете да се мляскате постоянно като Теса и Ноа! Тейлър се зарибява с Елизабет. Брат ми сваля този изрусен идиот и аз търпя всичко това!-извика тя.
-Mi hermana, защо си изнервена? Тревата ли ти свърши? Знаеш, че можеш да отидеш до склада и да си свиеш малко.-каза Ливай и тя присви очи.
-Джон е сменил кода!-отвърна тя и издиша тежко.
-Защо просто не го хакнеш?-предложих и тя погледна към мен с кръвнишки поглед.
-Мислиш ли, че не опитах? Джон е сложил пръстов отпечатък, а аз нямам нервите да се занимавам да хаквам системата.-обясни тя.
-Къде е Елизабет, между другото?-попита Тейлър и Бруклин изпуфтя.
-Тръгна си! Каза, че Брайън щял да идва.-извъртя очи тя и Тейлър я погледна объркано.
-Брайън? Да не би да имаш предвид Брайс?-попита той.
-Брайън, Брайс, пука ли ти изобщо? Все един и същ ще я чука.-отвърна тя.
-Няма да е за дълго...-подсмихна се Тейлър и излезе от стаята. Аз погледнах към Ванеса, а тя изглеждаше леко объркана от това, което се случи. Усмихнах се леко и отново я целунах. Господи, никога до сега не съм се държал толкова мило с момиче!
Гледна точка на Тейлър
Веднага тръгнах към дома на Елизабет. Няма да позволя да е с този! Той не я заслужава, аз трябва да съм този, който да се грижи за нея! Влюбен съм в нея откакто я видях и няма да се откажа, докато не я спечеля. Дори ако трябва да убия този идиот.
Спрях колата пред къщата ѝ и слязох от нея. Веднага се запътих към входната врата и почуках. След няколко секунди Елизабет ми отвори и изглеждаше изненадана.
-Тейлър? Какво правиш тук?-попита тя и аз се усмихнах.
-Дойдох да те видя!-отговорих и влязох без нейно позволение, но тя нямаше нищо против това.
-Ей, какво си мислиш, че правиш? Това е моят дом!-каза тя, но не ѝ обърнах внимание. Влязох в хола и видях този Брайс да седи на дивана и да си гледа телефона. Той вдигна поглед от устройството и ме погледна.
-О, ти беше Тейлър, нали?-попита той и аз седнах до него.
-Мда, от плът и кръв!-отговорих и двамата се засмяхме.
-Тейлър, ти нямаше ли работа?-попита Елизабет като скръсти ръцете си.
-Мне.-отговорих и тя извъртя очи.
-Ще останеш ли да изгледаме мача? Елизабет не е много запалена по този спорт.-предложи той и аз погледнах към момичето, което ме гледаше с изпитателен поглед. Аз се усмихнах и върнах погледа си към Брайс.
-Да, защо не? Бети, нямаш нищо против, нали?-попитах я и видях как се изнерви от начина, по който я нарекох.
-Разбира се, че не! Чувствай се като у дома си, приятелю.-усмихна се фалшиво и присви очи.
-Супер! Скъпа, ще ни донесеш ли бира и снакс?-попита я Брайс и тя изпуфтя. Излезе от стаята и аз се загледах в мача.
-Ее, от колко време сте заедно с Елизабет?-реших да попитам.
-От около година.-отговори той и аз кимнах.
-И...как са нещата между вас?-зададох още един въпрос.
-Добре!
-Обичаш ли я?-при този въпрос той се обърна към мен и ме погледна объркано.
-Какво те интересува толкова?-попита той и аз се засмях леко, след това го погледнах сериозно и го хванах за гърлото.
-Слушай какво, ако не оставиш Елизабет ще те убия, ясно?-попитах и стиснах леко гърлото му.
-М-моля?
-Не ми се моли, аз не съм църква! Остави Елизабет и си намери друга! Тя не е за теб, чуваш ли? Аз съм този, с който трябва да е!-обясних и в този момент Елизабет влезе в стаята и оставих Брайс. Той се хвана за гърлото и се опитваше да си поеме въздух.
-Всичко наред ли е?-попита Елизабет.
-Н...
-Всичко е перфектно!-отговорих преди идиотът да е казал нещо и го погледнах заплашително.
-Да...всичко е наред!-отговори той и аз се усмихнах доволно.
-Дообре... аз ще отида да си направя нещо за ядене. Тейлър, ела да поговорим за малко!-каза Елизабет и ми кимна да изляза с нея в задния двор. Аз се изправих от дивана и я последвах.
-За какво искаш да говорим, красавице?- попитах и тя ми удари шамар. Хванах се за бузата и я погледнах изненадано.-За какво беше това?
-За дето идваш вкъщи без да съм те викала! И на всичкото отгоре се сприятеляваш с гаджето ми! Не се ли чувстваш малко нахален?-извика тя.
-Успокой се де, нищо не съм направил! Исках да те видя, не знаех, че той е тук!-вдигнах ръце в защита.
-Да, сигурно...-извъртя очи тя.-Много често започна да идваш тук без покана.
-Никога не си ме гонила, мислех, че ти е приятно?-казах.
-Какво? И преди ли е идвал?-чух гласа на Брайс и двамата се обърнахме към него.
-Ъм...-Елизабет не знаеше какво да каже.
-Гаджето ми ли притесняваш?-попита той и ме погледна заплашително. Какво, сега ще ми скочи ли? Няма шанс срещу мен.
-Тейлър, тръгвай си! Сега вече те гоня!-каза Елизабет и аз я погледнах.
-Моля?-отвърнах.
-Тръгвай си!-повтори тя и аз изпуфтях. Погледнах за последно и двамата и си тръгнах.