-Ванеса? Чакам обяснение!-каза Райън изнервено и аз въздъхнах.
-Знам, Райън! Просто...не знам от къде да започна!-обясних му.
-Започни от началото! Кога започна всичко?-попита той.
-Преди три месеца! Една сутрин... татко ми каза, че иска да поговорим след училище! Даже ти тогава искаше да излезем, но аз ти отказах.-погледнах го и той кимна.
-Да, спомням си!
-Та...когато се прибрах го видях да говори по телефона. След това седнах при него на дивана и... той ми каза, че се занимава с незаконни неща. Отначало не го разбирах какво иска да ми каже, но после разбрах.-направих кратка пауза.-Райън, баща ми е мафиот! И аз участвам в това! Не само аз, тези хора, които видя също участват. Те са най-близките на баща ми.-обясних и го погледнах за малко. Изглеждаше замислен.
-Значи...сте мафиоти?-попита и аз кимнах като насочих поглед към пътя.-Еха... ето защо толкова често отсъстваш от училище.
-Мда...-измрънках.
-А кои бяха тези, които ме отвлякоха?-попита объркано.
-Това са друга мафия. Наши врагове.
-Врагове? Мафиотите имат ли врагове?
-Да, в момента един вид воюваме с тях.-обясних и той изглеждаше изненадан.
-Братовчед ти също участва? И не работиш в цветарски магазин? От къде взе букета тогава?-задаваше въпроси, а аз не знаех на кой по напред да отговоря.
-Не, не работя в цветарски магазин и взех букета от друг цветарски магазин. Не съм го направила сама.-отговорих.
-Наистина се изненадах, когато видях колко хубав беше букета.-засмя се той.
-Сърдиш ли се?-попитах го и той замълча.
-Не... просто ми е малко странно. Трябва да свикна с мисълта, че си мафиотка!-отговори и аз се засмях леко.-Ще ме заведеш ли някой ден там, където провеждате срещите си? Много искам да видя какво правите.-попита развълнувано.
-Мм... не знам... Може-измърморих и той се зарадва. Отделих поглед от пътя и го погледнах сериозно.-Райън, обещай ми, че няма да казваш на никого за това!
-Разбира се, че няма да кажа! Ти си ми сестра, няма да те предам!-увери ме той и аз се усмихнах. С какво заслужих приятел като него? Не знам какво ще правя ако го изгубя! Няма да позволя да му се случи нищо!
-Благодаря, Райън! Ти наистина си добър човек. Радвам се, че те познавам.-казах му и той се усмихна. Спрях колата пред къщата му.
-Оо, и аз се радвам, че те познавам! Запомни, че винаги ще съм до теб, каквото и да се случи! Дори и да умра някой ден, аз отново ще бъда до теб! Ще бъда точно тук!-отвърна и посочи сърцето ми. Очите ми се насълзиха леко и го прегърнах.
-Обичам те, Райън!-измърморих в прегръдката и го чух да се смее. Отделих се от него и го погледнах объркано.
-Какво ти става? До сега не си ми казвала такива неща!-попита той.
-Ами...наистина много се изплаших, когато разбрах, че са те отвлекли! Помислих си, че...може да те убият!-отговорих и сведох поглед.
-Хей, жив съм! И съм ти много благодарен, че ме спаси!-каза и аз го погледнах. Усмихнах му се и той ме бутна леко по рамото.-Бъди силна, Кларк! Мафиотка си, не се излагай!-и двамата се засмяхме на думите му.-Ще се видим утре в училище, нали?
-Разбира се!-кимнах и той излезе от колата. Помахах му и потеглих към завода.
Беше спряло да вали, за което бях много благодарна. Карах около час по пустите пътища. Нямаше много коли по пътя, за което отново съм благодарна. Все пак беше 23 часа, нормално. Пристигнах и паркирах колата отвън. Слязох от нея и я заключих. Влязох в завода и отидох при останалите.
-Ванеса, закара ли Райън?-попита татко и аз кимнах.
-Да, също така и му обясних всичко. Каза, че няма да каже на никого и аз му имам доверие!-отговорих.
-От къде пък си толкова сигурна, че няма да каже на никого?-обади се Елизабет и аз я погледнах.
-Познаваме се от малки, не би ме предал! Той ми е като брат!-отвърнах.
-Част от семейството ни е!-допълни татко.
-И все пак, не можем да му имаме пълно доверие! Хората са измамни същества!-каза тя и татко я погледна.
-Елизабет, не знаеш ли какво е да имаш семейство?-попита я той и видях колко я нарани този въпрос. Сериозно, татко?
-Спред теб?-засмя се тя сухо.
-Аз... не исках да кажа това.-опита да се поправи, но нямаше как.
-Да бе! Давай, натяквай ми го! Натяквай ми, че съм сама! За разлика от Ванеса аз нямам баща, който да се грижи за мен! Нито пък майка!-извика тя и очите ѝ се бяха насълзили.
-Елизабет, знаеш че не исках да го кажа! А и ние сме ти като семей...
-Не, изобщо не се и опитвай! Знаеш ли? Аз съм до тук!-каза тя и се приближи към него.-Ето ти пистолета, аз напускам. Няма да кажа на никого за мръсния ти бизнес!-хвърли пистолета в краката му.
-Не говори така!-опита се да я спре татко.
-Не, даже ако искаш ме убий, за да си сигурен!-извика отново тя и една сълза се стече от окото ѝ. Тя побърза да я изтрие и излезе от стаята. Тейлър я последва и татко въздиша.
Гледна точка на Елизабет
Излязох навън и не знаех какво правя. Започнах да удрям стената и пуснах горчивите сълзи да се спуснат по лицето ми. Не можех да си намеря място от болка и нерви. Защо? Защо трябваше да го казва? Споменът за родителите ми все още боли! Все още е пресен. Ръцете ми се бяха разкървили от ударите по стената. Усетих някой да ме сграбчва и се опитах да се освободя от хватката му.
-Шш, спокойно!-чух гласа на Тейлър, но продължих да шавам и да плача неконтролируемо.-Успокой се! Аз съм тук! Тук съм и няма да те оставя!-опитваше се да ме успокои и спрях да се съпротивлявам. Сгуших се в него, а той галеше нежно главата ми. Усетих топлината, която не бях усещала с години. Успокоих се малко, но все още хлипах като малко дете.