След като и последният звънец изби, с Джак веднага тръгнахме да излизаме от гимназията. Вървяхме, колкото се може по-бързо и бутахме хората около нас. Тъкмо стигнахме до вратата и чух някой да ме вика.
-Ванеса!-Райън викаше името ми и аз се обърнах. Погледнах го и след това погледнах Джак.
-Ти отивай, аз ще дойда сега.-казах му.
-Не се бави!-отвърна Джак и аз кимнах. Изчаках Райън и след това двамата излязохме навън.
-Нали знаеш колко много те обичам и ценя?-попита Райън и сложи най-голямата усмивка на света.
-Какво искаш?-скръстих ръце и повдигнах вежда.
-Нищо, просто... чудех се дали ще ми направиш букет? За Ребека?-попита все още усмихващ се. Как изобщо да ти направя букет, след като аз не работя в цветарница?
-Да, добре!-съгласих се и той ме прегърна.
-Ти си най-най-най-добрата приятелка на света! Уникална си! Ти си едно слънчице...
-Да, да, стига! Съгласих се да направя букет, стига с мазненето!-извъртях очи и Райън отново ме прегърна.
-Искам да е готов за 17 часа. Прати ми адреса на цветарския магазин, за да го взема.-каза Райън.
-Ъъ... аз ще ти го донеса, няма нужда да се разкарваш! Кажи ми къде ще ви е срещата и ще ти го донеса.-засмях се нервно и Райън ме погледна странно.
-Ами добре! С Ребека се разбрахме да се чакаме в парка, така че... ела 10 минути по-рано на нашето място.-обясни Райън и аз кимнах.
-Ще се видим там, сега трябва да вървя! Чао!-казах набързо и го прегърнах. Видях Скот да ни гледа и се отделих от Райън. Веднага се затичах към паркинга и видях Гилински да се подпира на колата си.
-Нямаме време за гушкания с идиоти!-измрънка той и аз извъртях очи.
-Райън не е идиот, а най-добрия ми приятел!-поправих го.
-Няма значение, качвай се в колата и да потегляме към завода!-нареди Гилински и аз се качих в колата си, а той в неговата. Запалих и веднага потеглих.
Джак ме изпревари и карах плътно зад него. Много мразя, когато карам зад някого. Изнервящо е. Настъпих газта и го изпреварих. Нали искаше да стигнем, колкото се може по-бързо? Тогава защо кара като пенсионер? Докато си мислех за шофьорските умения на Джак, той ме изпревари и ми намигна. О, това няма да стане. Отново настъпих газта и се опитах да го изпреваря. Няма да му позволя да ме победи. Ама ние не се съзстезаваме, нали? Не ми пука, няма да му дишам прахта! Той ще диша моята! Изпреварих го и продължих да карам, колкото се може по-бързо. Добре, че нямаше движение. Джак се губеше от погледа ми и се усмихнах леко.
Пристигнах на мястото и спрях колата си. Слязох от нея и я заключих. В този момент Гилински спря до мен и слезе от колата си.
-Какво по дяволите беше това?-попита той и аз повдигнах рамене.
-Просто аз карам по-добре от теб!-отвърнах и той повдигна вежди.
-Аз карам Мустанг.-каза.
-Да, а аз карам Мерцедес и мисля, че видяхме кой шофира по-добре!-потупах го по рамото и минах покрай него. Влязох в завода и започнах да вървя по коридорите. Гилински ме настигна и двамата влязохме в стаята, където беше баща ми.
-Ванеса, Гилински? Какво правите двамата?-попита татко и аз извъртях очи.
-Дойдохме, за да ти кажем, че Скот е в гимназията!-казах, като игнорирах въпроса му.
-Коя гимназия?-попита той.
-Моята гимназия!-отговорих.
-Това не е добре!-каза татко и седна на компютъра си. Започна да натиска клавишите на клавиатурата.
-Какво правиш?-попитах го и се приближих към него.
-Накарах Бруклин да хакне камерите на гимназията ти, за да...
-За да ме следиш какво правя, нали?-попитах и скръстих ръце. Той само кимна и аз извъртях очи.
-Случайно Скот и Райън да са приятели?-попита татко и аз погледнах към монитора. Видях как Скот и Райън разговарят. Защо си говорят, по дяволите? Трябва да предупредя Райън! Извадих телефона си и започнах да търся номера на Райън.-Какво правиш?
-Ще звънна на Райън, за да го предупредя за Скот.
-Недей, така ще се усъмни!-каза Джак и аз го погледнах. Прибрах телефона си.
-И без това ще се видя с него след малко.
-Защо?-попита Джак.
-Защото трябва да му занеса един букет.-отговорих и двамата с татко ме погледнаха странно.-Райън си мисли, че работя в цветарски магазин.-обясних и двамата кимнаха.-Ще го поразпитам за Скот без да му казвам нищо.
-Добре, след като говориш с него искам веднага да дойдеш тук! Трябва да измислим нещо, трябва да сме един ход пред тях.-каза татко и аз кимнах.
-Аз ще тръгвам, ще се видим след час и половина.-отвърнах и излязох от стаята.