С Джак отидохме при останалите. Бях изнервена заради този Скот. Голям е идиот. По пътя с Джак не си говорехме. Беше доста замислен и изнервен.
Влязохме в стаята и заварихме Тейлър, Ноа, Теса и Елизабет да играят на бира понк. Джонсън зяпаше Бруклин, докато тя правеше нещо на компютъра.
-Къде е Джон?-попита Гилински и всички го погледнаха.
-Излезе някъде, защо?-обади се Тейлър и продължиха играта си.
-Защото имаме проблем с мафията на Шон.-обясни Гилински.
-Какво стана?-попита Джонсън.
-Когато дойде Джон ще ви обясня.-отвърна Джак и седна на дивана. Аз заех мястото до него и наблюдавах играта на бира понк. Елизабет и Теса бяха срещу Ноа и Тейлър и ги побеждаваха.
-Големи сте слабаци на бира понк.-засмя се Елизабет и Тейлър се намръщи.
-Не е така, просто...
-Просто си признайте, че не ставате за това.-довърши Теса и се засмя.
-Дали?-повдигна вежда Ноа и тя се усмихна.
-Както виждаме всички, вие изгубихте, нали така?-отвърна тя и му намигна.
-Оставихме ви да биете.-каза Ноа и те извъртяха очи.
-Щом казвате.
Татко влезе в стаята и Гилински веднага стана от мястото си. Отиде при него и му подшушна нещо. И двамата ме погледнаха и татко зае мястото си на бюрото.
-Какво стана със стоката?-попита той.
-Франклин не се появи! Вместо него дойде Скот и започна да се заяжда.-отговори Гилински.
-Какво ви каза?
-Че няма да оставят нещата така и ще си отмъстят. Но не могат да ни направят нищо, след като имаме информация за тях, нали?-попитах.
-Мафията на Шон е доста опасна и тази информация няма да ни помогне. Ще замислят нещо мръсно и трябва да сме на щрек. Не знам как ще отвърнат на удара, но бъдете внимателни.-обясни татко.
-Какво ще направят? Едва ли ще запалят и нашия склад?-обади се Тейлър.
-Не знам, но ще бъде по-лошо от това, което направихме ние. Шон е отмъстителен.-каза татко.
-Няма да им позволим да ни направят нещо. Ние сме по-силни от тях.-каза Елизабет.
-Така е. Бомбандирахме им склада, не ни пречи да ги унищожим напълно.-съгласи се Бруклин.
-Не е нужно да стигаме чак до това.-отвърна татко.
-Казвам ако се наложи.-повдигна рамене тя.
-Ще го сложим в кутията с идеи. А сега се прибирайте и бъдете внимателни.-каза татко и всички кимнаха. Качихме се по колите си и всеки тръгна на някъде. Реших да звънна на Райън и да го питам да отидем все пак на кино. Звъннах му и го попитах. Той се съгласи и се разбрахме да се чакаме пред киното.
След 20 минути бях пред киното и чаках Райън. Гледах нещо на телефона си и усетих някой зад мен. Обърнах се и видях Райън да ми се усмихва.
-Исках да те изплаша.-каза той и аз се засмях.
-Повярвай ми по-добре, че не го направи.-отвърнах и той се засмя. Влязохме в киното и си избрахме филм. Взехме си пуканки и влязохме в залата. Настанихме се по местата си и зачакахме процекцията да започне.
Час и половина по-късно филмът свърши и излязохме от киното. Решихме да си вземем сладолед от близкия магазин. Седнахме на една пейка и започнахме да ядем сладоледите си.
-Ванеса, ще може ли да те помоля нещо?-попита Райън и аз кимнах.-Нали работиш в цветарски магазин и се чудех дали ще направиш букет за Ребека?
-Ами...добре. Няма проблем.-съгласих се, макар че не работя в цветарски магазин и не знам как се прави букет, но ще го измисля.
-Супер, благодаря ти! Ти си страхотна приятелка.-усмихна се Райън и ме прегърна.
Изядохме сладоледите си и Райън си извика такси, а аз се насочих към колата си. Тъкмо щях да я отключа, но усетих някой да ме сграбчва. Опитах се да се измъкна, но ми сложиха някаква кърпа на носа. След няколко секунди тялото ми започна да натежава и изгубих съзнание.