Тейлър отиде за бутилка, а момчетата се дръпнаха настрани, за да си говорят нещо. С Теса останахме само двете и беше малко неловко. Дали да завържа някакъв разговор? Тя ми изглежда по-мила от Елизабет.
-Ъм...от колко време участваш в това?-попитах несигурно.
-От 16 годишна.-отговори без да ме поглежда.
-А сега на колко си?-попитах и тя ме погледна.
-На 19.-отговори и аз кимнах.
-Виж, аз не искам да сме в лоши отношения. Искам да се разбирам с всички.-казах и тя повдигна рамене.
-Не мога да ти обещая, че ще се държа добре с теб, но ще се постарая през повечето време да е така.-каза тя и аз се усмихнах.-Имаш готина кола. Разбираш от коли.
-Да, много харесвам колите, особено Мерцедес. Така като гледам и ти си им фенка.-засмях се.
-Да...-усмихна се леко.
Гледна точка на Тейлър
Ще помогна на Джак да спечели Ванеса. Да знам, че трябва да направя така че аз да спечеля, но не ми пука за колата честно. Искам да видя какво ще стане между тях двамата. Ще бъде забавно. Отидох до склада и взех една празна бутилка. Върнах се при другите и видях Теса и Ванеса да си говорят. Май ще се сприятелят. Ех, де да можеше и Елизабет да е тук сега. Приближих се до момчетата и ги видях да гледат някакъв телефон. И телефонът беше на Елизабет. Интересно...
-Хей, момчета, какво правите?-попитах и взех телефона.
-Елизабет си е забравила телефона и решихме да го поразгледаме малко.-отговори Ноа. Успях някак си да го отключа и влязох в галерията ѝ. Започнах да разглеждам снимките ѝ и момчетата също гледаха. Попаднах на снимка на нея и някакво момче. Кой е това? Бяха се прегърнали и Елизабет се усмихваше. Уау, тя не се усмихва по принцип!
-Еха, Елизабет се усмихва! Явно си има гадже.-засмя се Гилински и аз го погледнах намръщено.-Какво стана, Тейлър?-попита ме Гилиснки и в този момент някой се прокашля зад нас. Ние се обърнахме и видяхме Елизабет да стои със скръстени ръце и да ни наблюдава.
-Какво правите с телефона ми?-попита тя и всички се отдръпнаха.
-Това твоя телефон ли е?-попитах и вдигнах телефона. Тя кимна и аз го вдигнах още по-на високо.- Колко жалко. Няма да ти го дам.-подразних се и тя присви очи.
-Върни ми веднага телефона!-каза настоятелно и аз ѝ се изплезих. Тя бръкна в якето си и изкара пистолет. Допря го до главата ми и аз свалих ръката си.
-Добре де!-примирих се и ѝ го подадох.-Ще останеш ли с нас? Ще играем на бутилка.-предложих ѝ и тя повдигна вежди.
-Не!-отговори.
-И какво ще правиш сега у вас като се прибереш?
-Ще извикам Брайс и ще се забавлявам с него.-отговори тя и се усмихна самодоволно.
-Какво?-извиках.
-Да? По-добре отколкото да стоя тук.-отговори тя очевидно. Аз я хванах за ръката и я дръпнах. Седнахме на земята и другите също заеха местата си.
-Оставаш тук.-заповядах ѝ и тя извъртя очи.
Гледна точка на Ванеса
Всички се настанихме на земята и Тейлър постави бутилката по средата. Преди да я завърти Бруклин връхлетя в стаята.
-Какво правиш, нали си тръгна?-попита я Гилински.
-Свърши ми марихуаната. Вие какво сте седнали на земята като някакви мюсюлмани?-попита тя.
-Ще играем на бутилка. Искаш ли да се присъединиш?
-Даа, хайде Бруклин! Ела при нас.-извика я Джонсън.
-И да ми мрънкаш на главата? Не, мерси!-отвърна тя и Джонсън се натъжи леко.
-Хайде, Бруклин, ще бъде забавно. Ако дойдеш ще ти дам друга трева за пушене, по-яка от марихуаната.-предложи ѝ Тейлър и очите ѝ свикнаха.
-Добре, но само за малко!-каза тя и се настани при нас. Тейлър завъртя бутилката и тя посочи Елизабет.
-Оп, хайде Бети, дай целувка.-каза той и се приближи към нея.
-Допри си мръсните устни до мен и ще те убия.-изръмжа тя и той се отдръпна.
-Това са правилата на играта. Поне по бузата?-предложи той и тя извъртя очи. Той се усмихна и я целуна.
-Сега е мой ред!-извика Джонсън и завъртя бутилката. Той не спираше да я следи от поглед и когато спря тя посочи Бруклин. Той изпищя и веднага се изправи. Бруклин изкара пистолета си и го насочи към него.
-Не си го и помисляй, изрусен идиот.-изсъска Бруклин.
-Не съм изрусен.-отвърна той.
-Не ми пука! Не искам да ме докосваш!-каза тя и той седна на мястото си разочарован.
-Добре, Ванеса, твой ред е!-обади се Ноа и аз завъртях бутилката. Когато спря да се върти тя посочи Гилински. Погледнах го и си засякохме погледите. Побиха ме тръпки.
-Поне вие се целунете, че да стане малко интересно.-измърмори Бруклин. Поех си въздух и се приближих до Гилински. Не отделяхме поглед от очите си. Бяхме на милиметри един от друг и се взирахме. Сърцето биеше бясно в гърдите ми и имах чувството, че се задушавах. Той отмести погледа си от очите ми и погледна към устните ми. Затворих очи и се приготвих за целувката, но такава и не последва.
-Това няма да стане!-чух го да казва и отворих очи. Погледнах го объркано и той се изправи от мястото си.
-Гилински, върни се тук и играй по правилата.-извика Тейлър.
-Стига, Тейлър.-отвърна тихо Гилински.
-Ти си бил голям страхливец.-каза Тейлър и повдигна вежди. Гилински го погледна лошо и се надвеси над мен. Разби грубо устните си в моите и дъхът ми спря. Отделихме се от целувката и всички започнаха да подсвиркват. Джак излезе от стаята, а аз не можех да си поема въздух.