Днес татко щеше да ме запознае с най-близките му хора в "тайния" му бизнес. Все още не мога да го осъзная, но не мога да кажа, че имам нещо против да участвам. Ще бъде забавно. Винаги тайно в себе си съм вярвала, че не съм чак толкова добър човек. Не спазвам правилата и никой не може да ми каже какво да правя.
Оправих се за срещата и слязох долу при баща ми. Облякох си коженото яке и излязохме от къщата. Качихме се в черния джип на татко и той потегли. Опитвах се да запомня пътя, по който минаваме. Излязохме от града и навлязохме в някакъв изоставен участък. Единственото нещо, което можеш да видиш тук е дървета и изоставен завод. Тук ли татко сключва сделките си? Това място е плашещо.
Татко спря колата и ние слязохме от нея. Насочихме се към плашещата сграда и влязохме вътре. Беше толкова зловещо. Вървяхме по тъмните коридори, докато не стигнахме до някаква врата. Татко отвори вратата и влязохме вътре. Беше нещо като склад. Вътре бяха събрани няколко човека. Явно това са най-доверените му хора. Всички погледнаха към нас и спряха да правят, това което правеха.
-Здравейте, екип! Как сте?-попита татко и всички се наредиха в една редица.
-Добре, шефе!-отговори някакво русо момче. Имаше сини очи и изглеждаше сладък. Беше горе долу на моята височина.
-Искам да ви представя новото ни попълнение в екипа. Това е дъщеря ми Ванеса.-представи ме татко и аз ги погледнах. Всички ме огледаха и двете момичета си подшушнаха нещо.-Скъпа, това е Елизабет.-каза той и посочи към едното момиче. Беше малко по-високо от мен и имаше кестенява коса и кафеви очи. Тя кимна към мен.
-Това е Теса.-посочи към другото момиче. То присви очи и ме погледна. Беше малко по-ниска от Елизабет и имаше тъмнокестенява коса и кафеви очи.-А това са Тейлър, Ноа и Джак Джонсън.-каза той и погледнах към трите момчета. Те ми помахаха и аз се усмихнах леко. Тейлър беше висок, с добре оформено тяло, кафеви очи и къдрава кестенява коса. Ноа беше малко по-нисък, също с кафява коса и очи. Джак имаше руса коса и сини очи.
-Приятно ми е да се запознаем, Ванеса.-каза той и се приближи към мен. Хвана ръката ми и я целуна.
-Джонсън, долу ръцете от дъщеря ми!-заплаши го татко и той вдигна ръце. Аз се засмях и в този момент влезе още едно момче. Мамка му, беше ужасно секси. Беше висок, с прекрасно лице, кестенява коса загладен назад перчем и тъмни очи. Той се придвижи към нас и аз не отделях поглед от него. Той също погледна към мен и погледите ни се засякоха. Гледаше ме със ледено студен поглед. Усетих как настръхнах и отделих поглед.
-Кой е това, шефе?-попита момчето.
-Джак, идваш точно навреме.-каза татко. Явно той също се казва Джак.-Запознай се с дъщеря ми Ванеса. Тя ще бъде част от бизнеса. Доверявам се на теб, че ще я обучиш и ще ѝ обясниш как действаме.
-Добре!-отговори с равен тон.
-Ванеса, това е Джак Гилински, моята дясна ръка. Това е може би най-добрият ми "служител". На него имам най-много доверие. Той ще ти обясни всичко за бизнеса.-обясни ми татко и аз кимнах.-Оставям ви да се опознаете. Имам работа, ще сключвам сделка с Кол. Ако всичко върви по план във вторник имате задача.-каза той и всички кимнаха. Излезе от помещението и останах сама с тези непознати хора. Всички ме гледаха и се чувствах доста неловко.
-Ее... знаеш ли какво горе долу правим?-обади се Ноа.
-Ами... предполагам, сключвате сделки с опасни бандити и който не спазва плана гори.-предположих.
-Почти позна.-каза той. Тейлър се приближи до мен и бръкна във вътрешния джоб на якето си.
-Знаеш ли какво е това?-попита той и извади пистолет. Погледна ме подигравателно и аз извъртях очи.
-Боен пистолет Grand Power P45.-отговорих и явно всички се изненадаха.
-Дообре, да видим дали можеш да работиш с него.-каза и ми го подхвърли.-Бас хващам, че няма да уцелиш онези бутилки там.-посочи някакви празни стъклени бутилки от бира на масата. Аз само повдигнах вежди и насочих пистолета. Натиснах спусака без да отделям поглед от Тейлър и оцелих бутилките. Той погледна към бутилките и след това отново към мен. Устата му образува буквата "о" и не казваше нищо.
-Бива си я мацката.-обади се Джонсън и аз го погледнах сериозно. Тези си мислят, че не ставам за това. Грешат.
-Добре стига с игричките. Идваш с мен, за да те обуча като хората.-обади се Гилински и усетих тръпки по тялото си. Мамка му, този човек може да те изплаши само с гласа си. Той отвори вратата и ме погледна. Аз се насочих към него.
-Джак, бъди внимателен.-обади се Джонсън.
-Затваряй си устата, Джонсън.-изрепчи му се Джак.
-Джак, наистина бъди по-внимателен.-повтори русокосото.
-Казах да си затвориш шибаната уста.-почти извика Джак и аз подскочих.
-Джонсън, остави го да прави каквото иска.-обади се едното момиче. Мисля, че се казваше Елизабет. Джак погледна Джонсън за последно и излязохме от стаята.