След около 5 минути се почука на вратата.Даниел отиде и отвори,а от там влезе младо момиче с купища рокли в ръцете си.
-Здравейте...ам съжалявам,че се забавих,но тези стълби ме убиват.-Каза притеснено момичето и тръгна към мен с широка усмивка.
-Няма нищо Джоди,но побързай!-Каза ѝ спокойно Даниел.Какво той може да говори спокойно?!
След това той излезе и ни остави само двете.
-Е както разбра аз съм Джоди,а ти си?-Попита ме любезно тя и започна да оглежда тялото ми.-Уу имаш хубаво тяло...ще ти намерим и хубава рокля!-каза тя и започна да рови из дрехите.
-Аз съм Стелла.-Отговорих ѝ аз и седнах обратно на леглото.-Как така...ам той не ти се разкрещя или нещо подобно?!-питах аз и зачаках отговора ѝ.
Тя спря да рови из дрехите и ме погледна право в очите.След това започна да говори.
-Виж Стелла,Даниел може да изглежда като много лош човек,но не е така...той е какъвто е,ще го опознаеш и ще видиш!-Каза тя и отвърна поглед от мен.
-Но аз не искам това,аз искам да се мах...-Не можах да довърша.Ръката на Джоди се озова на устата ми и тя отново гледаше към мен.
-Виж скъпа изглеждаш като умно момиче,но ако не искаш да пострадаш недей да говориш такива неща напред назад!-Каза тя и прозвуча загрижено.-Ей тази рокля ще изглежда чудесно!!!
Едва се сдържах да не я грабна.Изглежда чудесна.
-Хайде ела да я облечеш.-Каза ми тя и ми подаде роклята.
Облякох я и останах без думи,но тогава се сетих поради какъв повод и вълнението ми изчезна.
-Е какво мислиш?!-Попита ме Джоди със сладката си усмвка.
-Чудесна е!-Казах истината аз и я погледнах.
-Радвам се,но хайде сега да оправим и косата и гримът ти.
Косата ми...мили боже как не забелязах,че е толкова рошава.Изобщо възможни ли е косата ти да стане наистина като гнездо?
Джуди ме извади от размислите ми и взе някаква чантичка,която не бях забелязала.От нея извади четка,ластик и разни бижута,който явно щеше да ми сложи.
След около 10 минути върху едното ми рамо седеше кестенявата ми плитка,а на ушите си имах големи дямантени обеци.Мили Боже та те са по-скъпи от мен!Помкслих си аз и едва не ги свалих,ни пък кога друг път ще мога да нося дямантени обеци.Имаш лек опушен грим и почти невидимо червило.
-Е готова си...нека да не чакаме Даниел да чака,че като го знам какъв е нервак!-Каза тя и се засмя,но точно преди да изляза се спрях и се обърнах към нея.
-Амм извинявам се много,но аммм...ще може ли да ми дадеш някакви долни гащи...мойте вече не са годни.-Казах аз с такъв срам, че чак усетих как бузите ми почервеняха.
-О мили боже да.-Каза ми тя и след това бръкна в друга чанта и ми подаде едни дантелени черни гащи.Останах в шок...явно не за първи път някой я моли.
Обух ги и излязох,а пред вратата ме чакаше Даниел.