- Значи майка ти ме кани да вечерям с вас ? - попита Камерън
- Иска да се запознаете , а и е важно за нея и смята че това ще ни сближи с баща ми . - казах аз и облегнах глава на рамото му . В този прекрасен слъчев ден , седяхме згушени на една зелена полянка в парка , сами заобиколени единствено от природата .
- Но нали ме познава вече - каза той
- Да , но само като братчето на най - добрата приятелка на дъщеря й , сега иска да те види като нейното гадже - казах аз и наблегнах на последта дума
- Харесва ти да го казваш нали ? - попита той с усмивка и целуна челото ми
- Неуписуемо ! - казах аз , а и наистина беше така . Бяха минали три седмици от както се събрахме и още не можех да го повярвам - Е , ще дойдеш ли ?
- Как мога да ти откажа , кога е ? - попита той
- Днес , 19 часа ! - казах аз
- Трябва ли да нося нещо специално ? - попита той
-Смятам че ти си напълно достатъчен - казах , а телефона му извибрира . Той се обърна на другата страна , за да провери съобщението - Кой ти пише ?
- Никой. - каза рязко - Е ще тръгваме ли ? - не отговорих , а само кимнах . От няколко дни забелязвам, как винаги когато някой му пише , той сякаш не иска аз да знам . Не искам да ставам от онези гаджета , който искат любимия им да обръща внимание единствено и само на тях , но вече започвам да мисля , че той крие доста неща от мен .
................................................................................................................................................................
..Няколко часа по-късно...
Питър или на кратко баща ми , пукаше пръстите си докато чакахме Кам да дойде . Навярно, вече беше преминавал през това с Вайълет , но все пак изглеждаше малко разтреважен . Аз обаче изобщо не се притеснявах , по-скоро се вълнувах да видя реакцията на семейството ми , когато идеалното момче за мен влезе през вратата . Сестра ми също щеше да присъства , макар че ми беше трудно да я убедя , че всичко ще е наред и няма да е неловко . Мама беше приготвила доста вкусни неща , на който дори не знаех името .
- Да му се извиня ли ? - попита спонтанно сестра ми
- За какво ?
- За дето му откраднах тортата! - каза раздразнено тя . Не знам как го прави , винаги щом не разбера нещо от първия път и усмивката и мигновенно се скрива - Знаеш за какво .
- Не мисля , че ти е ядосан за онова . Предполагам , че дори е забравил. - успокойх я аз , а и напрактика го мислех , не беше направила кой знае какво ( оставете на страна , това че реагирах по... доста истеричен начин , когато се случи ) .
ЗВЪНЕНЕ НА ВРАТАТА
- Аз ще отворя - казах аз и се запътих към вратата . Естествено , че там беше Камерън
- Здравей!- казах аз и го целунах - Носиш цветя ? - попитах
- За теб - каза той и ми подаде един прекрасен букет от червени рози - И за майка ти - вдигна другия , също толкова очарователен букет от гербери
- Много ти благоря! - казах аз - Е да влизаме .
- Нали няма опастност да умра ?- пошегува се той или .. поне се надявах да се шегува
- Не знамм. Сигурно си наясно , че с баща ми не си говорим толкова много .
- Мамо ,Вайълет, тате .. Това е Камерън ! - представих го аз , а той помаха
- Много се радвам да се запозная с вас господин ....- започна той , но очевидно бях пропуснала да го информирам за името или фамилията на баща ми.
- Питър . Наричай ми Питър - усмихна се баща ми
- Това е за вас - каза той и подаде букета на майка ми
- Оо , нямаше нужда, благодаря !- Възкликна тя - Е, да сядаме на масата .
Вечерята беше много вкусна . И всичко беше невероятно , докато
- Камерън - каза баша ми - Ще дойдеш ли да поговорим ? - естествено ,Кам нямаше как да не се съгласи и стана от масата . Какво ли имаше да му казва .
- Не се притеснявай - каза мама - Няма да му направи нищо , предполагам, следва стъпките на неговата среща с баща ми или с този на майката на Вай . - Вайълет , бях забравила за нея . Тя седеше тихо и кротко в ъгъла на масата , възможно най- далеко от нас . Дали и напомняше за нея и Крис ?
- Да .. не се тревожи ! Тате е готин , а и Камерън , със сигурност се справи с очароването му още преди да дойде тук ! - каза Вай
В тази глава не се случва нищо интересно и честно казано ,не знам защo изобщо я качам ... Но да има там . Поради сключването на един бас с един чист ДЯВОЛ , ще трябва да се оттегля от Латпад за 1 месец . Обещавам , че като се върна ще има много нови глави , не че сега съм много активна де , но смятам че това все пак е за добро , защото дори да искам да пиша , нямам достатъчно време и от училище очевидно се опитват да ме убият по всекакъв начин и само се измъчвам , когато виждам , че броя на четенията продължават да растът , а аз нямам възможност да качвам . Ако случайно искате да питате нещо (едва ли , но все пак ) , можете да пишете на
jUst_aLien13 Обичам ви !