3RD Person POV
Това, което Селена и Джеремая не осъзнаваха, беше че Джейсън беше точно пред вратата и чу думите, които си бяха разменили. След като чу как Джеремая изповяда любовта си към Селена, Джейсън започна да се чувства малко несигурен и изключително защитнически.
Изминаха две седмици и Селена беше убедена, че Джейсън е контролиращ особняк, но той просто се страхуваше да не я загуби. Не се чувстваше по-висш от брат си, освен когато ставаше дума за Селена.
Както сам каза: „Щом го е целунала веднъж, какво я спира да го направи отново?"
Винаги е имал съмнения дълбоко в ума си относно Селена и Джеремая, но досега не са срещали толкова често. Сега имаше причина да се тревожи.
Един ден, докато влизаше, ги хвана да се целуват и веднага след това излезе от релси.
В момента Джейсън седеше в бара, много надрусан от наркотиците, които беше взел от „стари приятели" и се опитваше да се напие в същото време.
И това работеше, вече беше малко пиян заради питиетата, които си поръчваше.
- Джейсън?
Главата му се повдигна, а когато видя Анастасия, изглеждаше объркан, но също така усети и онова чувство, което винаги получаваше, когато е около нея.
- Ти си тук?
Тя кимна и седна до него, докато го оглеждаше, възхищавайки се на чертите му.
- Да и изглеждаш като парцал.- каза му направо, карайки го да й даде саркастична усмивка.
- Оо постарах се. Това е най-сладкото нещо, което са ми казвали.
Тя му се усмихна преди да си поръча питие.
- Защо си тук? Мислех, че си със Селена.- каза и го погледна, опитвайки се да изглежда колкото може, по-малко ревниво.
- Да, с изключение на факта, че приятелката ми отново си пада по брат ми. А аз, този, който буквално би умрял за това момиче, ще се забива в крайна сметка... знаеш ли, Стейси, Селена винаги е била за мен. Винаги правех най-доброто, за да я обичам и предпазвам, но Джеремая просто дойде, каза нещо малко и сега тя е просто...
- Остави я.- Анастасия го прекъсна, карайки го да я погледне, докато тя изпиваше шота си.
- Ако избере Джеремая пред теб, значи е луда. Ти си по-добрия брат. Ако тя не го вижда, вината си е нейна, Джейс.
- Но аз съм толкова влюбен в нея.- каза Джейсън едва доловимо и ако Стейси нямаше слуха на вълк, нямаше да го чуе.
Но го имаше.
Поръча още два шота, докато опитваше да мисли как да помогне на първата си любов.
- Но тя не може да обича и двама ви. Трябва да обича повече единия. И ако не те избере, Джейсън, съжалявам, но тя не е твоята сродна душа. Не е твоята партньорка.
Джейсън знаеше, че Анастасия е права, но отказваше да си го признае.
- Тя е моето момиче.
- Не е. В момента е с Джеремая, а не тук, за да утеши пияния си и надрусан приятел.
Джейсън се втренчи в масата, докато потискаше емоциите си. Чувстваше се глупаво и опитваше да пренебрегне чувството, което усещаше, когато си помислеше за Селена и Джеремая.
- Очевидно не ми е писано да съм щастлив. След едното нещо, идва следващото.
И тогава се осъзна. Обърна се с лице към Анастасия, докато болката беше ясно изписана по чертите му, карайки стомахът й да се преобърне от тъга.
- Ще имам дете от жена, която не ме обича. Моето бебе. Тя ще има бебе...
Как можа да забрави за детето? Неговото дете.
- Джейсън...
Той стана и счупи стола, на който седеше.
- Не. Това е моето шибано дете, Анастасия, и няма да позволя на Джеремая да се държи като проклетия баща. Майната му. Селена е моя. Мамка му, тя е моя, по дяволите.
Изрита стола надалеч от себе си, докато всички погледи бяха върху него. Дишането му беше учестено, а Анастасия изтича до него, докато той се препъваше назад.
- Добре, нека те приберем.
- Ще пребия брат ми.- измърмори си той, докато зрението му се размазваше.
Когато Анастасия му помогна да се прибере вкъщи, първото нещо, което видяха, беше как Селена и Джеремая се гушкаха на дивана. Веднага щом видя Джейсън, тя стана на крака и преглътна силно.
- Аз... не мислех, че ще се прибереш.- каза тя и тогава осъзна състоянието, в което беше приятелят й. Преди да е успяла да каже нещо друго, Джейсън използва скоростта си, за да хване брат си за врата и да го хвърли към стената, правейки дупка в нея.
- Слушай ме, братко. Тя е моето момиче. Все още имаме връзка и тя все още е бременна с моето бебе. Трябва да се разкараш, разбираш ли ме? Ти си този, който каза, че няма да се държиш с нея като нищо повече от приятелката на брат ти, а вършиш ужасна работа.
Селена се осъзна и бързо заговори.
- Чул си какво е казал онази вечер?
Той се завъртя, за да застане лице в лице с момичето, в което беше отчаяно влюбен.
- Разбира се, че го чух. И как изобщо смееш.- каза ядосано, докато се придвижваше към Селена, но беше дръпнат от Джеремая, който изтупваше праха от себе си.
- Джейсън...
Преди Джеремая да е успял да довърши, Джейсън заби юмрука си в лицето му, поваляйки го на пода със стенание. Продължи да върви към Селена, докато ръмжеше, а очите му светеха в ярко червено. Тя отстъпи крачка назад от страх, а Анастасия се забавляваше на гледката пред нея преди да заговори.
- Хайде, трябва да вървим, Джейс.
- Това трябва да го кажа!- извика той, карайки Анастасия да се притесни малко.- Ти си егоистична кучка, знаеш го, нали?- каза в лицето на Селена, карайки очите й веднага да се насълзят.- Наистина ли не се чувстваш виновна за това, което ми причиняваш? Караш ме отново да премина през ада. Как може да го правиш? Не ме ли обичаш?- каза той, а гласът му звучеше отчаяно, докато се взираше в жената, в която беше толкова влюбен.- Опитвам да бъда мъжа, който искаш. Обичам те безусловно. Бях до теб през всички трудности. Спасих шибания ти живот, а ти се обръщаш и ме предаваш? Брат ми ти каза нещо, а ти веднага се хвърли в ръцете му. Как можа да го направиш? Не осъзнаваш колко лошо ме прецакваш. Превърна ме в проклет алкохолик.
Той усещаше, че яростта му се увеличаваше, само докато мислеше за тях заедно.
- Как може да ти е толкова лесно?
Тя се взираше в червените му очи, докато отстъпваше назад от страх.
- Отговори ми!- извика той, карайки я да изхлипа, докато не можеше да контролира сълзите се повече и ги остави тихо да се спуснат.- Обичам те, но ти просто изтръгваш проклетото ми сърце отново и отново!- извика й той, а Анастасия хвана ръката му, за да го отдръпне. Не беше усетил, че ноктите му вече бяха пораснали и определено не осъзнаваше, че държеше ръката на Селена. Когато видя как кръвта капеше от ръката й, той бързо издърпа ноктите си от плътта й, докато отстъпваше.- Аз... аз съжалявам.- едва прошепна, а гневът му веднага изчезна, когато видя, че е наранил Селена.- Много съжалявам.
И това беше последното нещо, което каза преди бързо да излезе от къщата със Стейси след себе си.
Селена не знаеше, че това беше последния път, в който щеше да види Джейсън за известно време.