Jason's POV
Докато се прибирах вкъщи, нещо ме караше да искам да крещя. Да плача. Да счупя всичко, което мога. Така и направих.
С поредения поглед към снимките ми с други жени, се изгубих. Усетих как очите ми станаха ярко жълти, а юмруците ми се свиха толкова силно, че ноктите ми се забиха в кожата, карайки кръв да потече. Зъбите ми започнаха да растат, докато вълкът ми се показваше. Извиках. Грабнах вазата пълна с цветя, които Селена беше сложила и ги хвърлих. Гледах как стъклото се разби и ударих стената. Когато не се счупи, я ударих отново, докато дупките не се изравниха със страните ми.
„Но не може, защото е мъртва."
Сърцето ми биеше по-бързо от всякога. Грабнах кухненските столове и ги хвърлих срещу стената, чувайки как дървото се разбива и счупва. Всичко, което беше там, сега беше на счупена купчина на пода. Усетих как гърдите ми се стягат, докато Анастасия се връщаше в съзнанието ми. Сърцето ми не оздравяваше. Споменът, че я загубих, наводни ума ми.
- Бих направила всичко за теб.- каза тя и ми даде една от нейните дръзки усмивки, които винаги правеше. Наведох се, за да я целуна, но с ъгълчето на окото ми видах как нечий фарове ни приближаваха бързо. Сякаш всичко беше на забавен кадър. Спомням си как я погледнах, а тя нямаше време да реагира преди тялото й да бъде изхвърлено през предното стъкло. Седалката ми се премести напред, заклещвайки крака ми, което ме накара да извикам от болка, тъй като беше захванат под таблото. Лицето ми се удари във волана, правейки голяма рана на лицето ми, а стъклото се стрелна към ръцете ми като части от него се забиха в кожата ми.
- Стейси!- извиках силно след нея. Използвайки цялата сила в тялото си, включително допълнителната, която получавах като вълк, се измъкнах. Кракът бавно оздравя и излязох колкото можах по-бързо от колата.
- Стейси! Стейси, мол...- спрях по средата на изречението, когато видях безжизненото й тяло върху колата. Очите й бяха широко отворени, а кръвта беше навсякъде. Сълзи закапаха от очите ми, докато тичах към нея и я хванах в ръцете си, плачейки повече, отколкото си мислех, че е възможно.
- Моля те, скъпа, моля те, не ме оставяй. Събуди се, Анастасия, трябва да се събудиш!
Но знаех, че си е отишла.
Завинаги.
Поставих юмруците си на стената, докато кръвта от кокалчетата ми я оцапваше. Отпуснах главата си и затворих очи, усещайки как сълзите се стичат по бузите ми.
Мразех да плача, но не издържам да мисля за нея. Опитвам да се държа като мъж, но болката, която чувствам, е непоносима. Започнах да се разпадам. Паднах на земята и заплаках силно, тъй като бях единствения в къщата.
- С-стейси...- успях да кажа, докато гледах към тавана, а сълзите замъгляваха зрението ми.- М-много с-съжалявам...- пречупих се по средата на изречението и повече сълзи закапаха, докато вълкът ми плачеше за приятелката ми. Приятелката, която ми беше отнета толкова скоро. Тялото ми започна да се тресе, а сърцето да ме боли и физически. Ударих земята, на която имаше стъкла, а очите ми изгаснаха. Можех да усетя кръвта стичаща се от парчетата стъкло, забити в кожата ми. Изхлипах силно и погледнах към треперещите си ръце. Вината ме разяждаше парче по парче. Всичко, което виждах беше усмихнатото й лице и заплаках по-силно при мисълта, че няма да се събуди никога повече. Цялото ми тяло се чувстваше слабо и разбито. Аз съм емоционално и физически изтощен.
Уморен съм. Толкова съм уморен от това.
Не мога да поема тази болка. Тази вина. Не искам да съм нараняван повече.
Най-накрая можех вече да се контролирам и просто седнах и се облегнах на стената. Свих краката си и ги прегърнах, докато гледах към вече разрушената къща. Успокоих се достатъчно и просто се взирах безчувствено в къщата. Усещах, че лицето ми е червено и подпухнало, докато сълзите изсъхваха.
Мислите ми бяха прекъснати от леко ахване. Вниманието ми веднага бе привлечено към предната врата, която беше широко отворена. Малката слаба фигура на Селена стоеше там, докато влизаше в къщата преди да ме погледне и да покрие устата си с ръка. Тъга изпълни чертите й, докато изтичваше и коленичи до мен, но я спрях.
- Недей, има стъкла навсякъде. Облечена си с рокля, ще се нараниш.
- Не ми пука.- прошепна и коленичи до мен. Хвана лицето ми в ръцете си, а очите ми бяха принудени да се заключат с нейните. Видях как устната й започна да трепери и как очите й се пълнеха със сълзи.
- Не плачи...- измърморих.
- Много съжалявам, Джейсън. Обичаше я толкова много, а аз не можах да си представя каква болка изпитваш.- изхлипа и пусна лицето ми, за да изтрие своето.- Не се опитвам да се съревновавам с нея.- продължи.- И съжалявам, че подхвърлих така смъртта й в лицето ти. Ясно е, че все още изпитваш болка и не мога да ти кажа колко съжалявам, скъпи. Съжалявам с цялото си сърце.
Искреността в думите й отне цялата болка, която изпитвах в този момент. Тя имаше навика да го прави. Селена и Анастасия бяха различни. Анастасия беше вълк. Единственият вълк, заради когото съм се чувствал толкова силен. Тя беше част от глутницата ми и беше семейство с момчетата. Любовта ми към Селена е различна. Тя е човек. И без значение колко много обичах Анастасия, със Селена имаме по-силна връзка. Ясно е, че вълкът ми все още жадува за Анастасия, но Селена можеше да накара болката да отмине временно само с едно просто докосване. Знаех, че Стейси е изгорила място в сърцето ми, но обичам Селена. Обичам я толкова много. Вълците трябва да имат по една приятелка, което ме кара да се запитам дали Анастасия наистина е била приятелката ми. Все още ще се отнасям с нея като с такава, защото бях влюбен в нея.
От инстинкт и чиста любов към жената пред мен, доближих ръката си до бузата й като я приближих до мен, притискайки устните си към нейните нежно. Усетих сълзите й по бузите ми, докато тя слагаше ръката си върху моята и се приближи към мен. В този момент, сякаш цялата болка напусна тялото ми. Бях спокоен и се почувствах добре за пръв път от доста време. Бавно се отдръпнах от устните й, не искайки особено много да го правя, а тя бавно отвори очите си, които се заключиха с моите.
- Не трябва да се състезаваш с никого, Селена. Все още се чудя как да пусна и да продължа без Анастасия. Мога да продължа с теб, скъпа... съгласен съм да продължа напред. Просто ми е трудно... грижех се за нея и я обичах...
Тя кимна разбиращо и отново вдигна ръката си към бузата ми и постави челото си върху моето. Сърцето ми се забърза, знаейки, че устните й са толкова близо до моите.
- Какво, по дяволите, е станало тук?!
Въздъхнах и бавно се отдръпнах от нея, гледайки към входната врата, виждайки момчетата, които се бяха събрали с разширени очи. С изключение на Джеремая. Очите му бяха заключени в моите и съчувствие премина през тях, защото знаеше какво се е случило. Знаеше защо къщата е така.
- Просто я оставете, ще се обадя на някого да я оправи.- измърморих и станах от земята, докато кожата на ръцете ми започна да се лекува. Задържах ги зад гърба ми, докато се лекуваха, защото не можех да рискувам Селена да види грешката отново. След като се излекуваха напълно, хванах едната ръка на Селена и се изправи до мен като ми даде малка усмивка, на която с радост отвърнах.
- Отиди да се преоблечеш... искам да излезем.
Очите й светнаха, а усмивката й се разшири.
- Наистина? Като на...
- Среща. Да, Селена. Двойките излизат на срещи и наистина мисля, че можем да си направим една.- довърших вместо нея. Щастлив писък излезе от устните й и тя уви ръцете си около врата ми, докато отново целуна устните ми.
- Съжалявам, просто съм много развълнувана. Добре, ще се приготвя. Какво трябва да облека?
- Просто нещо елегантно, скъпа.
Даде ми срамежлива усмивка, която накара сърцето ми да се разтопи.
- Ами пъстро или небрежно да бъде?
- Хмм... нека е пъстро, по дяволите.
Всичко, което получих беше кимване преди да изтича по стълбите, за да се приготви. Очите ми огледаха момчетата, които се взираха в мен.
- Какво?- попитах и Дакота пристъпи напред.
- Трябва да ловуваме, Джейсън.
Захапах вътрешната страна на бузата ми, знаейки, че са прави. Вълците се нуждаят от кръв, за да оцелеят. Не е както в книгите и филмите. Копнеем за човешка кръв, но пием само животинска. Не е нужно да ловуваме или да убиваме невинни хора, само защото сме кръвопийци. Със Селена наоколо е малко трудно да обикаляме горите като глутница и да ловуваме. Щом не го правим повече от четири дни, започваме да жадуваме за всякакъв вид кръв.
Което не е точно като разходка в парка за човешката ми половина.
- Мислех, че хладилникът е зареден.- намеси се Люк. Всички имахме таен хладилник в мазето, пълен с буркани с животинска кръв, за да не се налага да ловуваме толкова често, а Селена да не заподозре защо толкова често ни няма.
Тя знае, че мазето е нашето място и не слизаше долу. Съмнявам се, че някога ще го направи.
- Не е.- заяви Дакота и ме погледна.
- Всички отивате на лов, за да напълните хладилника. Ще изведа Селена.
Дакота ме погледна неспокойно.
- Кога за последно пи кръв?
- Преди няколко дни. Добре съм, човече, няма да нараня половинката си. Никога.
Той кимна, успокоявайки се преди да огледа отново къщата.
- Наистина си я съсипал, човече.- каза, а аз кимнах, оглеждайки се отново. Наистина всичко беше разрушено...
Мамка му, трябва да увладея гнева си.
Въздъхнах и ги погледнах още веднъж преди да изтичам по стълбите към любовта си. Извиках я, а гласът й зазвъня в ушите ми.
- В стаята за гости съм, не влизай, приготвям се!
Усмихнах се и промърморих тихо „добре" преди да вляза в стаята ми и веднага да отида до гардероба. Започнах да ровя, разглеждайки най-различни дрехи преди да стигна до дъното, взимайки тъмни дънки и бяла риза. Също така си взех черното сако и започнах да се преобличам. Оставих 2 от копчетата разкопчани, както и сакото. Погледнах се в огледалото и бързо поклатих глава.
Вдигнах яката на ризата и взех една от вратовръзките ми, нагласяйки я. Закопчах сакото и отстъпих крачка назад, кимайки в одобрение.
Грабнах обувките към костюма и ги обух преди да оформя косата си в обичайния перчем. Стомахът ми започна да се преобръща при мисълта за истинска среща. Със Селена не бяхме излизали от месеци и исках да я направя специална. Особено като напоследък всичко, което правим, бе да се караме.
След като приключих, излязох от стаята и тръгнах надолу по коридора, но спрях, когато видях, че вратата на стаята за гости е отворена. Повдигнах вежда, докато любопитството взимаше най-доброто от мен и се облегнах на рамката на вратата, взирайки се в стаята. Видях Селена в черен сутиен и бикини, и усетих как вълкът се развълнува.
Мръсно копеле.
Тя се взираше в огледалото, мръщейки се на образа, който вижда. Намръщих се леко, гледайки я, докато тя докосваше стомаха си и прокарваше пръсти по страните си преди да въздъхне раздразнено и да седне на леглото, поставяйки глава в ръцете си. Исках да отида при нея и да я прегърна, и да й кажа колко е красива, но не исках да знае, че съм я наблюдавал. Вместо това, слязох долу, виждайки момчетата на диваните, гледащи филми и пиещи бира. Къщата всъщност беше почистена от по-рано днес и нямаше нужда да наемам никого. Добра работа, момчета. Тръгнах към дивана и чух подсвирване, идващо от Дакота, и извъртях очи, обръщайки се, за да го бутна. Люк се засмя и поклати глава, гледайки ме.
- Не мисля, че някога съм те виждал облечен така за момиче.
- Е вечерта е специална.
Всички кимнаха в разбиране и седнах до Джеремая, виждайки, че ме огледа преди да кимне одобрително.
- Значи така ще изглеждам в костюм.- каза и момчетата се засмяха, а аз не можах да се сдръжа и се засмях леко. Е не грешеше.
- Ще изглеждам добре.- добави, а аз извъртях очи, докато проверявах часа, виждайки, че беше почти 17:30. Имахме време.
Погледнах към екрана на телевизора, гледайки филма и дори не разбрах, че е минал цял час, когато получих съобщение и не видях колко е часа, докато гледах съобщението. Не беше важно, просто от далечен приятел. По дяволите, на момичетата им трябва цяла вечност, за да се приготвят. Докато прибирах телефона си, бях побутнат от Джеремая.
- Ъм, Джейс...
Повдигнах вежда и погледнах към него, виждайки, че очите му бяха насочени към върха на стълбите. Забелязах, че филмът беше спрян и очите на всички момчета бяха забити на стълбите. Проследих погледите им и бавно станах щом видях, че там стои Селена. Отидох до края на стълбите и се вгледах в нея. Прокарах очите си по тялото й и огледах всички подробности.
Беше облечена в яркочервена рокля, чиято v-линия, показваше елегантно гърдите й. Роклята пасваше на талията й, показвайки красивите й извивки, а на края на крака й имаше прорез, показващ невероятната й фигура. А токчетата, които беше обула, ме правеха слаб. Бяха затворени и изкрящо сребърни. Селена с токчета и в червено? Мамка му, да. Забелязах, че косата й беше пусната и я беше оставила спокойно да се спуска по гърба й. Нямаше много грим и някакви обици висяха от ушите й.
Мисля, че се взирах толкова дълго, че чак лигите ми потекоха.
Момичето ми е прекрасно.
- Уау...- успях да измърморя, все още в благопочитание към богинята пред мен.
Изчервяване се появи на бузите й, когато ме погледна.
- Твърде много?- попита, а аз поклатих глава, прокарвайки очите си още веднъж по роклята й.
- Не... Изглеждаш... Уау. Скъпа, изглеждаш удивително.- признах и усмивка премина по лицето й, докато слизаше по стълбите като принцеса. Направи последна стъпка и се обърна, заставайки точно пред мен. Тогава забелязах малката бяла чанта, която държеше. Остави я и придвижи ръцете си към вратовръзката, която беше около врата ми, оправяйки я.
- Изглеждаш толкова красив.- прошепна, а аз задържах очите си състредоточени върху нея, докато тя ми се усмихваше. Усмихнах се и погледнах към червеното червило на устните й, практически отново лигавейки се при вида й.
- Мамка му.- и двамата се обърнахме, виждайки момчетата, взиращи се в нас.
- Не искам да прозвуча като гей или нещо подобно, но вие, хора, изглеждаше секси.- каза Люк, а Селена се засмя, карайки ме да се усмихна.
- Знаем.- казах и намигнах на Селена, карайки я да се изчерви и да скрие лице в гърдите ми. Усмихнах се за секунда преди да въздъхна и да погледна към момчетата, кимайки им.
- Ще тръгваме. Ще се върнем късно.
Те кимнаха и аз хванах ръката на Селена, преплитайки пръстите ни, докато ни извеждах през вратата, а след това и до колата. Когато щеше да отвори вратата на колата, а спрях и я отворих вместо нея, виждайки как повдига веждата си. Дадох й скандалната си самодоволна усмивка.
- След теб, любов.
Тя извъртя игриво очи и влезе в колата. Уверих, че е в безопастност преди да я затворя и да заобиколя до шофьорското място, но трънът в задника ми заключи шибаните врати. Въздъхнах и се наведох към прозореца, виждайки, че се подсмихваше с ръка на бутона за заключване. Отключи вратите, но бързо след това ги заключи, когато дръпнах дръжката. Изстенах раздразнено, виждайки, че се смееше и ги отключи преди да ги заключи отново.
Това продължи около две минути преди да се осъзная и да изкарам ключовете от джоба ми, виждайки, че лицето на Селена се намръщи. Засмях се и натиснах бутона за отключване, и седнах на шофьорското място, поглеждайки я. Даде ми нервна усмивка, вероятно мислейки се, че съм ядосан. Трепна, когато се приближих до нея, но я изненадах като я целунах по бузата, след което се отдръпнах и й се усмихнах леко.
- Готова?- попитах, а тя се засмя тихо преди да кимне. Гледах как си слага колана преди да сложа своя и да вкарам ключовете.
- Чакай къде всъщност отиваме?- попита, докато обръщах колата и излизах от алеята.
О чудесно, ето ги и въпросите.
- Някъде, където ще ти хареса.- казах небрежно, а тя продължа.
- Хммм.... къде?
Извъртях игриво очи и я погледнах, хващайки ръката й в моята и задържайки другата на волана, докато карах надолу по улицата.
- Толкова си любопитна.
Сви с рамене и преплете пръстите си с моите преди да наведе глава и да погледне през прозореца.
- Знам, но сега ще млъкна.
Кимнах, докато тя си тананикаше тихо, а аз се отпуснах на мелодията.
15 минути минаха в приятна тишина и спрях пред един от любимите ми ресторанти. Изключих колата и погледнах към Селена, виждайки как очите й шарят по сградата отвън преди да се усмихне и да ме погледне. Подсмихнах се преди да изляза от колата и да отида отново от нейната страна, за да й отворя вратата. Този път не ми заключи вратите. Поставих ръката си на долната част на гърба й, докато я водех към ресторанта, а очите й се разшириха.
- Джейсън, това е... наистина, наистина прекрасно.- призна. Усмихнах й се и преди да кажа каквото и да е, до мен дойде рецепционистката. Предполагам, че е нова, защото не съм я виждал до сега, а повярвайте ми, познавам всички тук.
- Здравейте, маса за двама?- попита учтиво, а аз кимнах.
- Да, всъщност имам резервация на името на МакКен.
Тя кимна и отиде до кабината, преглеждайки списъка преди да свие вежди и да ме погледне.
- Съжалявам, но името Ви го няма в списъка.
Подсмихнах се, виждайки как Сюзън, рецепционистката, която познавах, се приближаваше бързо към новото момиче. Селена стисна притеснено ръката ми, а аз погледнах към нея, давайки й успокояваща усмивка. Сюзън ми се усмихна, както и аз на нея.
- Приятно ми е да се видим отново, Джейсън! Масата ти е готова. Имаш ли нужда от ескорт до нея?- попита, а Селена сви веждите си.
- Ескорт?- попита тя объркано, а аз се засмях леко, поклащайки глава към Сюзън.
- Не, мисля, че ще се оправим. Благодаря, Сюзън.
Тя кимна, а аз стиснах ръката на Селена, докато се придвижвах през ресторанта, влизайки в кухнята. Селена ме следваше, мърморейки куп въпроси, които избрах просто да игнорирам. Казах едно „здравейте" на готвачите и те ми отвърнаха преди да спра пред златния асансьор и да натисна бутона. Усещах как Селена прогаряше дупки в главата ми, докато чакахме асансьора.
- Ще видиш, че няма за какво да се притесняваш, скъпа.- казах, а тя прехапа устна преди да кимне, докато вратите на асансьора се отваряха. Влязохме вътре и натиснах бутона "R". Селена огледа асансьора преди да постави главата си на рамото ми. Скоро вратите се отвориха, разкривайки масата ни, която беше на живописния покрив. Свещите осветяваха навсякъде и перфектната гледка на града се разкри пред очите на Селена. Изкарах я от асансьора, виждайки, че очите й се разширяват, докато оглеждаше масата и гледката.
- Ти ли направи всичко това?- попита и се обърна, за да ме погледне отново. Свих с рамене и й се усмихнах.
- Ами да. На среща сме, можем поне да го направим както трябва.- казах и широка усмивка се разпростря на лицето й, докато гледаше към блестящите навсякъде светлини.
- Перфектно е. Обичам го!
Толкова много исках да отвърна с „обичам те", но си замълчах и вместо това издърпах стола й. Тя седна, оглеждайки масата, а аз седнах на мястото пред нея, възхищявайки се на това колко е хубава.
Сервитьорка излезе с две чаши за вино и шампанско.
- Г-н и г-жо МакКен, това е комплимент от готвача. Ще се върна след няколко минути, за да взема поръчките ви. Моля, насладете си. Това е най-хубавото шампанско, което имаме.- каза и ни даде топла усмивка.
- О аз не съм...- Селена започна, но бързо я прекъсна, знаейки, че ще се оплаче заради възрастта си.
- Благодаря, ще му се насладим.- погледнах към сервитьорката, а тя кимна отново. Погледнах към Селена, виждайки, че ме гледаше подозрително и свих рамене, грабвайки вече отворената бутилка. Поставих по една чаша пред нея и пред мен преди да сипя питие.
- Джейсън, нямаме годините.
- Тази вечер ги имаме.- свих с рамене и взех чашата си, чакайки да направи същото. Втренчи се в мен за секунда преди да се засмее и да поклати глава, подвигайки чашата си, докосвайки я в моята. И двамата отпихме като Селена кимна, оставяйки чашата си.
- Добре, прегледай менюто, скъпа, избери всичко, което искаш.
Отвори менюто и очите й го сканираха за момент преди да ме погледне притеснено.
- Какво има?- попитах, а въздъхна, поглеждайки ме.
- Всичко в това меню е по 100 долара, че и повече, Джейсън.
- Да... и?- попитах, настоявайки да продължи. Погледна ме сякаш съм луд и повдигнах вежда. Погледна ме преди да поклати глава и да затвори менюто.
- Това са много пари, Джейсън. Не мога да те оставя да платиш толкова много...
- Селена.- погледна ме, а аз й дадох успокояваща усмивка.
- Вземи каквото искаш. Не гледай цената. Това е среща, аз ще платя всичко. Уверявам те, че всичко е наред, скъпа. Ако не беше, щяхме да отидем някъде другаде.
Поколеба се, но прехапа нервно устната си и кимна, бавно отваряйки менюто.
Остатъкът от вечерта премина гладко. Смяхме се, ядохме и си говорехме. Селена си поръча fettuccini alfredo и мисля, че се влюби в тях, а аз си поръчах спагети с кюфтета и както винаги, бяха невероятни. Ставаха все по-добри всеки път.
В момента я превеждах през асансьора и кухнята отново. Тя благодари на готвачите, както и аз. Ръката ми лежеше на долната част на гърба й, докато минавахме през вратата. Имах странното чувство, че някой ме гледаше и погледнах назад за няколко секунди, а очите ми се заключиха в познат чифт зелени, но колкото е възможно по-бързо, тя си тръгна.
Анастасия?
Сърцето ми спря и спрях на място, бързо обръщайки се, за да видя права коса, която бе само малко по-светла от черно да прекосява ресторанта. Гърлото ми се стегна, когато тръгнах след нея, но спрях щом тя обърна главата, за да се засмее на един от приятелите й и забелязах, че това не беше Анастасия.
Полудявам.
Почуствах се облекчен, но усетих как Селена ме дръпна за ръката и аз бързо се обърнах към нея.
- Какво?- попитах, а ме погледна загрижено.
- Попитах те дали си добре...- каза колебливо. Въздъхнах и кимнах, изкарвайки телефона от джоба на сакото си.
- Да, просто... мислех, че съм забравил телефона си там, но е точно тук.
- Добре.- даде ми малка усмивка преди да хване ръката ми и да ме изведе от ресторанта. Разкарах мислите за Анастасия от главата си и се съсредоточих върху Селена. Щеше да си отвори вратата, но я хванах през кръста и я притиснах леко в нея. Изненадана въздишка излезе от устните й, докато ръцете й си почиваха на гърдите ми. Погледнах към устните й и захапах моята. Забелязах, че очите й са забити в устните ми и преди дори да осъзная какво правя, се наведох и я целунах грубо, което всъщност искам да направя цяла вечер. Устните й се движеха заедно с моите и не можах да се сдържа и тихо изстенах при контакта. Не искайки да стигам твърде далеч, се отдръпнах и я погледнах. Изглеждаше смаяна, докато устните й се подуха леко.
- Забавляваш ли се?- прошепнах тихо, а тя преглътна трудно преди да ме погледне, кимайки бавно. Изненада ме, когато ме хвана през задната част на врата и ме дръпна надолу към нея, притискайки устните си в моите дори по-грубо от преди. Ръцете ми стиснаха кръста й и се наведох по-близо до нея, но се отдръпнах щом чух подсвиркванията на задниците от другата страна на улицата. Погледна ме и се изкикоти, изтривайки устните ми.
- Сега твоите устни са червени.
Свих рамене и целунах челото й.
- Нямам проблем с това.- казах и тя се усмихна преди да се отдръпна напълно от нея и да й отворя вратата.
- Благодаря. Наистина тази вечер нямаше как да бъде по-невероятна.- каза с усмивка. Целуна устните ми още веднъж преди да влезе в колата, а аз да прехапа устната си заради изтръпналото чувството, което остави върху тях. Усмихнах се и поклатих глава, влизайки на шофьорското място, за да запаля колата.
Влязохме в къщата някъде около 23 часа и беше тъмно и тихо, което значеше, че момчетата спяха.
- Филм?- попита Селена, докато сваляше токовете си, въздъхвайки от облекчение, когато голите й крака докоснаха земята.
Усмихнах се и кимнах.
- Ти избери филма, а аз ще направя пуканки.- казах, а тя кимна преди да премина през хола.
- Първо ще изляза от тази рокля.- извика.
Засмях се леко преди да вляза в кухнята, преглеждайки шкафовете, докато откопчавах и свалях сакото си. Минута по-късно открих пуканките и ги сложих в микровълновата.
След 2 минути чух бипкане и ги изкарах, изсипвайки ги в огромна купа. Взех я, готов да отида в хола, но телефонът ми иззвъня, извествявайки, че имам съобщение. Изкарах го от джоба и застанах по средата на кухнята, докато го отключвах, натискайки на съобщението, но сърцето ми спря на секундата и стомахът ми се преобърна, докато прочитах съобщението от така познатия номер. Вълкът ми заплака и изпуснах пуканките, препрочитайки отново и отново съобщението от Анастасия.
„Липсвах ли ти?"