Чух как някой изтръгна телефона от брат ми.
Хари: Къде си? Добре ли си? Когато чух гласа му се разплаках по- силно.
Стейси: Не знам. На яхта съм насред морето! Моля те помогни ми!
Хари: Мамка му! Слушай ме не се страхувай! Отиди вътре и обърни яхтата трябва да има джипиес ще се ориентираш по него. Не затваряй телефона ще хванем сигнала и ще те намерим. Веднага влязох вътре и направих каквото ми каза.
Стийси: Хари направих го! Обърнах яхтата!
Хари: Добре, успокой се! Идваме! Онзи нарани ли те?! Не си представях реакцията му когато разбере. Сигурно няма да ме погледне повече.
Стейси: Хари моля те помогни ми! Това е кошмар! Много ме е страх! Чух стъпки обърнах се и замръзнах Трий беше извадил ножа от тялото си по него се стичаше кръв и правеше бавни стъпки към мен. От гърлото ми излезе силен вик и още повече сълзи се спуснаха по бузите ми. Чувах как Хари вика, но Трой изтръгна телефона от ръцете ми и затвори.
Стейси: Не ме приближавай! Извиках в ужас.
Трой: Пак ли ще ме изоставш заради този! А кучко?! Ще те убия! Тръгнах назад, а той се опита да ме стисне за врата докато вървях назад опрях желязото прехвърлих се и паднах с вик в морето опитах се да изплувам, но не можех нямах сили и тежката дълга рокля не ми помагаше започнах да губя съзнание.
Малко по-малко започнах да отварям очите си огледах се бях в болнична стая. Всичко се превърта на лента в главата ми този психопат отново ще ме намери. Започнах да викам и плача три медицински сестри влязоха в стаята две от тях хванаха силно ръцете ми, а другата заби нещо в тялото ми. Виковете ми спряха тялото ми също се отпусна, но сълзите се стичаха от очите ми.
Отново дойдох в съзнание и погледнах сестрата която проверяваше нещо.
- Успокойте се.
Стейси: Искам да умра.
- Не говорете така. Приятелите ви много ви обичат. Хари моят Хари, сега как ще го погледна в очите.
Стейси: Те тук ли са? Гласът ми трепереше не знаех как ще го погледна, но исках да го видя повече от всичко.
- Тук са много са притеснени. Да им кажа ли да влязат?
Стейси: Не. Бихте ли излезли моля? Кимна и излезе. Отново се разплаках не мога не искам да живея с това. Той ме омърси по най-долния начин за бога та аз дори не бях в съзнание що за чудовище би го направил. Станах от леглото отидох до масичката която седеше до прозореца и я избутат към вратата. Взех стола който беше до леглото и го издърпах издърпах и завивката качих се на стола и я закачих. Не можах да се здържа и записах с глас повече няма да видя любимите си хора. Боже прости ми, че правя това, но нямам друг избор не искам да живея с това. На вратата започна да се чука явно са ме чули викаха името ми. Сложих го около врата си затворих очи и бутнах с крак стола. Започнах да се давя чух трясък замъглено видях как всички тичат към мен. Някой хвана краката ми и ме повдигна и ме свали поемат си въздух и кашлях. Защо не ме оставиха да умра не искам да живея. Успях да ги видя ясно Брат ми беше се свлякъл до стената и плачеше Хари ме държеше в ръцете си стискайки ме силно така исках да го прегърна. Луи, Найл, Лиам и момичетата се бяха скупчили около нас. Започнах да плача отново Хари ме прегърна силно и мога да се закълна, че изхлипа в згъвката на врата ми.
Хари: Полудя ли?! Щеше да умреш за бога! Щеше да ме оставиш! Какво щях да правя ако ти се беше случило нещо?! Тези думи се забиха право в сърцето ми, но трябваше да ги игнорирам. Щом не мога да умра ще направя друго.
Стейси: ИЗЛЕЗТЕ ОТ ТУК! ОСТАВЕТЕ МЕ САМА! ИЗЛЕЗТЕ! Извиках плачейки.
Емма: Момчета излезте ние ще се оправим.
Хари: Няма да изляза! Оставам тук и няма да мръдна от тук!
Джиа: Хари моля те! Ще я успокойм и веднага ще те повикаме, но моля те сега излесте. Виждаш, че не е добре. Хари ме пусна и стана от пода не го погледнах повече чувствах се всякаш съм му изневерила той излезе и момчетата помогнаха на брат ми също да излезе. В стаята останахме само аз Емма и Джиа.
Емма: Добре, единствена моя. Ела да отидем да се измиеш. А после ще ни разкажеш, какво се случи. Хайде мила. Погали косата ми и с Джиа ме изправиха не спирах да плача с глас. Заведоха ме в банята в стаята и наплискаха лицето ми с вода след това ме сложиха да седна на леглото и и двете хванаха ръцете ми.
Емма: Какво се случи там? Успокой се и ни кажи обещавам, че ще си остане между нас. На никого няма да кажем. Само не го дръж в себе си, моля те!
Стейси: Тази гад ме изнасили! Извиках плачейки и задърпах косата си. На лицата им се изписа шок.
Джиа: Господи! Проплака.
Стейси: Защо не ме оставихте да умра?! Щях да се спася от този товар! Сега как ще живея с това?! Как ще гледам Хари в очите?!
Емма: Ти не си виновна. Той е чудовището не ти. Нямаш вина, не се тормози. Ще кажем на Хари какво се е случило той ще разбере. Щом чух това разширих очите си.
Стейси: Не, не, не! Няма да казвате на никого! Нито на брат ми нито на останалите особенно на Хари! Ще измисля нещо колкото и да ме боли ще трябва да се разделим. Искам да ми обещаете, че каквото и да се случи няма да казвате нищо.
Джиа: Но..
Стейси: Обещайте ми. Кимнах ми и ме прегърнаха.
Емма: Милата ми това долно копеле! Дано и под земята да няма покой.
Стейси: Моля те, не ми говори за този! Все още чувам думите му в главата си.
Ема: Сигурна ли си, че искаш точно това? Ще се разделиш с съдбата си Стейс.
Стейси: А имам ли друг избор?! За нищо на света няма да застана пред него и да му кажа това. Той няма да може да го преглътне, а аз още по-малко. По-добре да си мисли, че съм го оставила защото се страхувам за себе си, че не съм способна да стоя до него. Проплаках.
Емма: Помисли си хубаво. Знай, че каквото и да решиш ние сме до теб. А сега си почини.
Отворих очи видях Хари да се взира в мен и подскочих.
Хари: Изплаши ли се? Каза и докосна ръката ми, а аз бързо я отдръпнах.
Стейси: Не ме докосвай.
Хари: Какво ти става? Не си на себе си. Добре сега или никога после няма да имам смелост преглътнах сълзите си и погледнах надолу.
Стейси: Свърши.
Хари: Какво?
Стейси: Н-ние, свършени сме. Искам да се разделим.
Хари: Онзи ти е направил нещо за това се държиш така.
Стийси: Нищо подобно.
Хари: Говори с мен. Говори. Нещо с теб не е наред. Защо мълчиш? Тук съм. Хайде, не се страхувай. Какво се е случило?
Стейси: Няма нищо. Просто не мога да продължа да живея така.
Хари: Недей, Стейси. Няма да повярвам на това.
Стейси: Знаеш, че не това е животът който исках.
Хари: Мамка му ненормална ли си!
Не си ли ти момичето, което всеки ден ме гледаше в очите и ми казваше, че ме обича?!
Стейси: Любовта ми не стига. Недостатъчна е. Не искам да живея този живот.
Хари: ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ! Извика бутна стола на земята и трясна вратата излизайки, а аз се сринах.
В стаята влезе Зейн вдигна стола и седна.
Зейн: Какво стана? Защо се Станах те? Хари се разбесня изхвърча като луд.
Стейси: Н- ние разделихме се батко. Изплаках.
Зейн: Как така?
Стяйси: Знаеш, че никога не съм искала такъв живот. Днес събрах смелост да направя нещо по въпроса.
Зейн: Нали осъзнаваш какво говориш? Въобще не ти вярвам. Ти си моята душа кръв от кръвта ми. Познавам те, кажи ми истината.
Стейси: Няма друга истина батко. Това е цялата истина.