-Какво,по дяволите се е случило тук?-възкликнах,в момента,в който влязох в дома си.
Всичко беше с краката нагоре.Сякаш беше паднала бомба.Всичко беше изпочупено,изпокъсано...Имаше петна от кръв и алкохол по килима.
-Ти беше в истерия.-каза тихо Дейв.-Изпотрошила си всичко.Беше пияна и ядосана и да...после припадна и явно не помниш.
-Как може да не помня нещо такова?О,Боже,та апартамента ми е на парчета.Как ще оправя всичко това?-хванах се за главата и се загледах в бъркотията.
-Спокойно,Лиз,ще оправим нещата.През това време може да дойдеш у нас.
Не ставаше въпрос за това.Знаех,че мога да остана у тях.Проблемът беше,че полудявах.Ето сега и тези припадъци.Всичко ме тласкаше отвъд ръба на разума и откачах за най-малкото нещо.Бях си разбила апартамента,по дяволите!
-Мисля,че трябва да ме затворят в лудницата,а не да живея у вас.-казах и огледах с празен поглед мястото отново.
Погледът ми се зарея извън прозореца,право към апартамента на преследвача.Човекът или хората,които разбиха живота ми.Хората,които разбиха и живота на Дейв.
-Стига с глупостите,моля те.
Изведнъж ме обзе нещо средно между меланхолия и ярост.Не знам дали наистина съществуваше такова чувство или смахнатия ми мозък взе да си измисля емоции.
-Искам да отида при психиатър.За доброто на всички ни,Дейв.-казах тихо и се сгуших в него.-Страх ме е.Не искам да полудея или още по-лошо да се окаже,че вече съм луда.Но се побърквам и преносно и буквално.Искам специалисти да ми кажат какво става и дали всичко това може да се оправи.Мозакът ми имам предвид,душевността ми.Искам да ме поправят преди да е станало твърде късно.
-Никой няма какво да ти поправя,Лиз.-обхвана нежно лицето ми и ме накара да го погледна.-Всичко в теб е перфектно.Всичко ти е наред.Ти си наред.Ние сме окей.И аз те обичам и няма да те оставя,а ония психари съвсем скоро ще гният в затвора или в някаква психиатрия до живот.Всичко ще бъде наред.Заедно ще се справим с всичко.-целуна ме по челото и отново ме прегърна.-Но,ако ще си по-спокойна утре ще те заведа на лекар.Няма проблем.
Не бях сигурна,че мога да се влюбвам в него все повече и повече,но явно можеше.Обичах го повече от всичко на този свят.Не знам как съм живяла до сега без този човек.
-Боже,Дейв,как може да си толкова страхотен?-попитах го и се надигнах,за да го целуна.
-Така съм се родил.-засмя се и за миг се престорих,че сме старите Лиз и Дейв.Той-арогантния задник,а аз наивната глупачка.
Но нищо не беше същото и нямаше как да е същото.Нали знаете,как в живота на всеки се случва нещо,което го променя завинаги.Моето нещо не беше Преследвача както си мислят повечето.Беше Дейв.Любовта наистина променя хората.
-Обещай ми,че всичко ще е наред.-прошепнах и го стиснах още по-здраво от страх да не изчезне.
-Обещавам,Лиз.Ако искаш си събери нещата...-започна,но после огледа помещението и се поправи.-Или каквото е останало от тях и да ходим вкъщи,където ще те глезя цял ден,ще се излежаваш и дори ще викна Из и Джазмин,ако искаш.Даже Джо и всеки,който искаш да видиш.
-Да,мисля,че е добра идея,защото ще са страшно притеснени след онази случка,а освен това им дължа извинение.-измърморих.
-Добре.Ще правим каквото решиш,само искам да си спокойна и да не изпадаш в подобна истерия отново,защото,ако разбиеш и моя апартамент вече наистина няма да има къде да живеем.-засмя се.
Леко го шляпнах през гърдите и също се засмях.Кога се беше превърнал в този грижовен човек?Къде остана нимфомана-алкохолик?Не ми пукаше!Обичах го всякакъв
В следващите няколко часа се опитвахме да въведем ред в апартамента ми и да подредим малко,до колкото е възможно.Разбира се,оказа се,че задачата е непосилна и за двама ни.Повечето неща бяха изпотрошени,дрехите ми бяха на парцали и беше абсолютна бъркотия.
Събрах си малкото останали неща и отидох у Дейв.Опитах се да поспя,но не се получи.Умът ми постоянно блуждаеше.Накрая се обадих на Изабел и я повиках.Казах и да вземе и Джазмин и Джо,ако са навити.
-Как си,лунатичке?-попита ме тя,когато пристигнаха.
-Дори не смей да се шегуваш с това.-намръщих се насреща им.-Съжалявам за цялата бъркотия,която създадох.Наистина,съжалявам и то много.Не знам...не знам какво ми става.Побърквам се,разбирате ли?
-Споко,Лиз.И ненормална пак ще те обичаме.-Изабел седна до мен и ме прегърна.
-Така е.-Джазмин застана от другата ми страна и също ови ръце около мен.
Джо ористъпи плахо през прага на вратата,но Дейв го причака и го задърпа за ръката.
-Ела с мен да си поговорим,ако обичаш.
Нещо ставаше между тези двамата,от както Дейв излезе от затвора.Джо беше притеснен,а Дейв сякаш му беше ядосан.Трябваше да разбера за какво става въпрос в най-скоро време.
*******
Здравейте,хора 🔝🔝
Съжалявам за голямото закъснение,но ето ме.отново.
Надявам се да ви е харесала играта,защото остава още малко до края..
Очаквам коментарите и мненията ви.
Обичам ви 🔝