Отворих леко очи премигвайки помръднах леко и се опитах да се изправя, но не успях Хари ме беше прегърнал много силно.
Стейси: Хари, Хари събуди се. Казах и той отвори очи.
Хари: Какво?
Стейси: пусни ме трябва да отида да банята. Пусна ме и станах бавно от леглото увита с един чаршаф усещах болка между краката си. Направих две крачки и изсъсках мамка му не мога да вървя нормално. Чух как Хари се засмя и се обърнах към него.
Стейси: Не се смей за бога!
Хари: Защо? Добре съм си свършил работата. Каза смеейки се и стана от леглото. Дойде до мен сложи едната си ръка на кръста ми, а другата под колената ми и ме вдигна. Влезе заедно с мен в банята и ме пусна.
Хари: Да си вземем душ?
Стейси: Хари искам да си взема душ сама.
Хари: Защо? Каза и се приближи към мен отметна косата от рамото ми и остави целувка там. Мамка му защо ми влияе така цялата настръхнах.
Стейси: Хари моля те!
Хари: Добре де излизам. Каза и се отдръпна от мен.
Цял ден с Парис бяхме сами Хари излезе още сутринта естествено отново след телефонно обаждане отново се ядоса и излезе без да каже нищо. Вече минава десет часа започвам да се притеснявам ужасно много. Ще сляза да видя Парис цял ден си бях в стаята дори не я попитах как е.
Обух пантовките си тип балеринки и излязох от стаята си. Слязох по стълбите и чух шума от телевизора. Видях Парис да гледа някакъв филм и седнах до нея.
Парис: Хей!
Стейси: Хей!
Парис: Брат ми няма ли да се прибере вече?
Стейси: Нямам представа Не мога да му се обадя, но се притеснявам вече.
Парис: Да аз също. Искаш ли да хапнем нещо?
Стейси: Сега ще донеса нещо. Казах и станах тръгнах към хладилника и изведнъж чух истрел секунда след това прозореца се разби на парченца извиках и чух крясъка на Парис. В паниката се оглеждах, а изстрелите се нижеха един по един паднах на пода всички прозорци се бяха разбили. Сърцето ми биеше като лудо всичко в мен ми казваше да започна да крещя и да се паникьосам. Бях на косъм да получа паник атака, но от силните викове на Парис се съвзех. Тя е по исплашена от мен трябва да и помогна. Започнах да пълзя към дивана зад който се беше скрила, но изведнъж пронизваща болка завладя стомаха ми. Изкрещях силно от болка Парис ме видя и бързо ме издърпа към нея зад дивана. Болката правеше дишането ми по трудно бях се изпотила Парис крещеше и плачеше, а изстрелите продължавах. Изведнъж изстрелите спряха ушите ми бучаха силно. Парис започна да вика името на Хари и след миг с момчетата връхлетяха в къщата.
Хари: КАКВО СТАНА МАМКА МУ? ДОБРЕ ЛИ СТЕ? Извика тичайки към нас не можех да кажа и думичка борех се да си поема дъх.
Парис: СТЕЙСИ Е ПРОСТРЕЛЯНА! Чух как Хари вика да се обадят на лекаря и седна на пода до мен, а Зейн го последва.
Хари: Добре ли си?! Не можех да отговоря Докато Хари държеше лицето ми и ми говореше нещо което не можех да разбера тъй като едва го чувах брат ми свали тениската си и притисна раната с едната си ръка, а с другата галеше косата ми и мисля, че плачеше.
Погледа ми се замъгли и тъмнината ме погълна.
Отворих очите си едва едва погледа ми беше замъглен, но след като премигнах няколко пъти се оправи. Чувствах болка в стомаха и ужасна жажда. Огледах се не бях в стаята си, но Хари лежеше от едната ми страна. Той явно усети, че се размърдах и веднага погледна към мен.
Хари: най накрая отвори очи. Добре ли си? Каза и хвана ръката ми, а аз му кимна. Имах чувството, че ако проговоря ще ме заболи повече.
Хари: Обещавам ти боклука който ти причини това ще си плати! Лично ще му счупя пръстите и всяка кост в тялото няма да му се размине. Нямах сили да му кажа да не прави нищо от това не искам да страда никой повече. Поех си дъх и заговорих бавно.
Стейси: Хари моля те не прави нищо! Казах бавно.
Хари: Не можеш да искаш това от мен! Не мога да стоя мирен, когато Знам, че копелето което причини това на моята жена диша спокойно докато ти тук умираш от болка дори когато си поемаш дъх! Изсъска.
Стейси: Хари моля те много те моля! Не искам повече хора да умират достатъчно животи си отидоха! Такива като онзи бог ще ги накаже не ти Хари. Не бъди като тях нека бъдем хора неговото наказание ще е по голямо от това да го убиеш. Казах много бавно на почивки.
Хари: Но ти щеше да умреш Стейси! Няма да чакам бог да го накаже ще го накажа с собствените си ръце! Знаех, че няма да ме послуша и ще направи каквото си е наумил. Вратата се отвори и влезе брат ми. Когато ме видя облекчението премина през лицето му и се усмихна тръгвайки към мен.
Зейн: Добре, че си жива и здрава слънчице много се изплаших! Каза и целуна ръката ми.
Стейси: Не се тревожи добре съм.
Хари: Зейн не ми харесва как я наричаш. Каза изнервено, а аз дадох всичко от себе си за да не се засмея заради раната.
Зейн: Не ми пука Стайлс това е сестра ми! Мръдни си задника от стаята за малко искам да видя сестра си на съме. Хари ме погледна и аз му кимнах.
Хари: Добре, но ако има нещо извикайте ме долу съм. Каза и излезе.
Зейн: Ако ти се беше случило нещо щях да умра. Не знаеш какво почувствах когато те видях на пода цялата кървяща все едно някой изтръгна сърцето ми от гърдите ми и спря дъха ми. Ти си моята малка сестричка не позволяваха да пострада и един твой косъм пазех те с години от Хари! За да не разбере за свързващите ви знаци и да не се случи това което стана днес, но се провалих прости ми!
Стейси: Не батко не говори така. Ето нищо фатално не се случи добре съм не се обвинявай за нищо ти не си виновен за нищо от това което се случи. Напротив пазеше ме и продължаваш да го правиш. Аз винаги ще съм твоята малка сестричка никога няма да се откажем един от друг. Врътката ми с Хари от начало беше бедствие, но сега е различно. Ти го познаваш добре не показва много чувствата си, но го е грижа за мен повече от самия него. Намерих любовта намерих това което липсваше и всичко е идеално щастлива съм с Хари и с всички вас.
Преди малко всички дойдоха да ме видят и да се збогуват и си тръгнаха. Часовника на нощното шкавче показваше 20:30. Хари влезе в стаята и се насочи към мен.
Стейси: Хей. Тръгнаха ли? Ела да мен.
Хари: Да тръгнаха. Каза и легна внимателно до мен.
Хари: Заспивай. Прегърна ме леко, а аз вдишах от аромата му и затворих очи унасяйки се го чух да говори.
Хари: Те знаят, че дишам заедно с теб. Спре ли твоя дъх спира и моя спре ли сърцето ти спира е моето. Докато дишаш и сърцето ти бие и аз съм жив и дишам за теб.