!В главата има открито сексуално съдържание!
Гледната точка на Хари:
Днес се наложи да прекарам деня в компанията на кралското семейство, която за момента включваше и Пол. Не знам защо, но след като Деника ми каза за разговора между него и Ева, който е чула го ненавиждах двойно повече. Дори Джеймс ми направи забележка, затова че съм втренчен в него повече, отколкото трябва. Опитвах се да не обръщам внимание на глупавите приказки, които излизаха от устата му, също толкова старателно, колкото и не отразявах опитите на Ева да флиртува с мен.
Минаха часове, през които аз трябваше да се влача след тях и да им разяснявам някои особености свързани с външния мир. За щастие баща ми също беше с нас, а това беше голяма помощ. Когато се прибрахме в двореца беше почти вечер. Всички направо се запътиха към балната зала, където се провеждаше вечерята. Докато тя траеше, Пол изчезна ненадейно. Обяви, че е приключил с храненето и отива в стаята си, но това ми изглеждаше много странно. Все още не беше поднесено основното ястие, а доколкото познавам него и любовта му към храната може да се каже, че бях доста учуден.
Малко преди десерта аз също съобщих, че съм приключил и тръгнах към спалнята си. Баща ми остана на масата, говорейки си с крал Ричард. Те двамата наистина бяха необичайно добри приятели. Причината, поради която напуснах толкова рано беше, че исках да се видя с Деника. Не я бях виждал цял ден и наистина ми липсваше. Подминах своята стая и тръгнах към нейната. Предполагам, че ще я намеря в леглото, четейки поредната книга. За жалост не беше така, както си го представях. Тя изобщо не беше вътре. Останах доста изненадан, защото обикновено тя не излиза много, когато има свободно време. Затворих вратата на стаята й и поех към своята. Явно, няма да мога да я видя днес. Сигурно е някъде със семейството си. Може би са в кухнята, но не ми се рискува да проверя.
Изведнъж пред мен се разкри неочаквана гледка. Неочаквана и доста притеснителна. Деника вървеше, най-вероятно към спалнята си, с наведена глава и макар че се опитваше да се прикрие, в очите й имаше сълзи. За секунди бях до нея, а когато разбра, че има някой пред нея, вдигна главата си. Когато погледнах в зачервените й от плач очи, имах чувството, че сърцето ми се разби на парчета. Изглеждаше разстроена, а вътрешно аз бях страшно ядосан. Не знаех кой е виновника за това нейно състояние, но имах сериозното намерение да разбера.
- Искаш ли да ми кажеш какво се случи? – попитах и я притеглих към себе си.
- Не искам да говоря за това. – прошепна тихо и се сгуши в мен.
- Красавице, кой те разплака? Кажи ми, моля те. – тя само поклати отрицателно глава в отговор. – Хайде, ела. Да не говорим тук, където някой може да ни види. - хванах ръката й и заедно тръгнахме към стаята ми. Отворих вратата и позволих на Деника да влезе първа. Аз също пристъпих вътре и затворих вратата зад нас. Поне тук нямаше кой да влезе и да ни види. – Сега ми кажи какво се случи.
- Нищо, спокойно, добре съм. – избърса сълзите си и се насили да се усмихне.
- Не се опитвай да ме заблудиш. Разстроена си и аз го виждам пределно ясно. Никой не плаче просто така. Какво стана, знаеш, че можеш да ми се довериш? – продължих да настоявам да ми сподели, а тя като че ли премисляше как да постъпи.
- Пол. – каза само това и погледна към земята.
- Какво ти направи този? – веднага усетих как кръвта във вените ми се раздвижи. Чак сега разбрах какво означава да си истински бесен на някого.
- Извика ме да почистя стаята му. – изрече и замлъкна за малко.
- И? – подканих я да говори. – Нарани ли те? Докосна ли те? Моля те, Деника трябва да ми кажеш какво се е случило.
- Първоначално не знаех, че това е той и се съгласих да изчистя стаята му. Отидохме там и аз започнах да си върша работа, а той стоеше отстрани и ме наблюдаваше. Изведнъж започна да говори някакви безсмислици. Разпитваше ме дали съм обвързана, или не, но накрая сам разбра,че отговора е да. След това каза, че ще съм била по-добре, ако съм била с него и нещо подобно.
- Той те е свалял? – попитах с доста силен тон без да осъзная, че мога да я изплаша така.
- Да, предполагам.
- Какво последва?
- Той ми каза името си. Стъписах се и без да искам съборих един предмет, който бил подарък от майка му. Развика ми се и ми наговори ужасни думи. Набеди ме, че съм си лягала с някой, за да задържа работата си.
- Ще го убия! – казах и тръгнах към вратата готов да разчленя това копеле, но една ръка ме спря.
- Не прави нищо, моля те. Ще стане по-зле. Просто забрави.
- Не мога да забравя. Той те е наранил, разплакал те е по дяволите, ще го убия, а след това ще пратя трупа му обратно в Ирландия.
- Моля те, просто остави нещата така. Помисли за това, което ще последва, ако направиш това, което си наумил. – опита се да ме спре за пореден път, но този път наистина се замислих. Не беше добра идея да се разправям с Пол точно сега, но това не означава, че няма да си го получи по-нататък.
- Права си. Не трябва да действам прибързано, но в най-скоро време ще се погрижа за него. Ще го накарам да си върне думите, обещавам ти. – казах и се наведох да я целуна.
Без да се замислям как Деника би реагирала, започнах да се приближавам към леглото заедно с нея, докато устните ми все още бяха залепени за нейните, а ръцете ми бяха увити около кръста й. Когато стигнахме до ръба на леглото, за момент се отделих от нея и я бутнах да легне на него. Настаних се отгоре й и я погледнах в очите.
- Хари, какво правиш? – усмихна се сладко.
- Нищо все още, но ми се иска да направя нещо. – промърморих тихо в ухото й, а след това се изместих към устните й. – Искам те, красавице. Искам те толкова много.
Продължаваше да ме гледа в очите и само по погледа й разбирах, че иска това не по-малко, отколкото аз го искам. Това, донякъде ме успокояваше, че не прибързвах с действията си. Поех си дълбоко въздух и слях устните си с нейните отново. Толкова много я обичах, че не знам дали ще успея да се отделя от нея скоро. Повдигнах я леко от леглото и я преместих по-навътре. Главата й се настани на една от възглавниците ми, а дългата й кестенява коса се разпиля по нея. Едната ми ръка мина зад гърба й, притискайки я към мен, за да задълбоча целувката ни. Впих пръстите си в плата на роклята й, опитвайки се да усетя кожата й. Целувката ни беше станала още по-страстна и вълнуваща, ако това изобщо беше възможно. Нещата бяха започнали да се разгорещяват и аз много добре усещах напрежението, което се носеше из въздуха около нас. Смъкнах ръцете си по-надолу и ги заковах на дупето й, стискайки го. Разтворих краката й с коленете си и се наместих между бедрата й. Роклята й се насъбра около кръста, което очевидно предизвика смущение в нея.
- Какво правим? – попита из между опитите ми да я целуна отново. – Това не трябва да се случва точно сега.
- Ако искаш ще спра. – усмихнах й се леко.
- Не, просто… притеснявам се.
- Няма от какво. Ще бъда нежен с теб, както винаги. Не бих си позволил да те нараня умишлено или да предизвикам сълзи в тези прекрасни очи, значиш прекалено много за мен.
- Знаеш, че нямам опит, нали? – погледна настрани, но върнах погледа й обратно върху своя.
- Това няма никакво значение за мен. Всъщност, го намирам за очарователно. – тя се засмя леко. – Какво?
- И кое по-точно му е очарователното?
- Това, че никой друг преди мен не е докосвал тялото ти по този начин.
- Да, но ти си бил с толкова много момичета и всички те са били с повече опит.
- Но ти си единствената, с която ще бъде истинско. Ще ми позволиш ли да продължа? – Деника кимна леко, провокирайки усмивката ми.
Целунах я за последно и се изправих от леглото, заемайки се със свалянето на дрехите си. Тя сигурно си нямаше и на идея колко възбуждащо изглеждаше, докато лежеше на леглото ми, наблюдавайки ме с невинните си сини очи. Тя беше най-прекрасното нещо, което съм имал досега. Отдавна не бях правил секс, може би от запознанството ми с нея. А като си помисля, че преди едва издържах без да вкарам някое момиче в леглото си, просто ме кара да осъзнавам колко специална и различна е тя.
След като почти се бях съблякъл отново се настаних отгоре й и ръката ми се пресегна, за да развърже връзките на дългата й рокля. Деника ми помогна като се повдигна, а това ми позволи да измъкна плата от тялото й и да го захвърля на пода. Устните ми се спуснаха към врата й и след като се убедих, че съм оставил няколко малки смучки, продължих към раменете й.
- Ухаеш божествено. – изрекох и ръцете ми се спряха на кръста й. – Винаги усещам аромата ти часове, след като сме били заедно. Подлудяваш ме, Деника.
Уверих се, че няма повече дрехи между нас, които да пречат и разкрачих краката й. Настаних се между тях, смъквайки тялото си надолу, така че лицето ми да бъде срещу интимната й зона. Погледнах нагоре към Деника, но за разлика от мен, тя не ме наблюдаваше. Погледът й беше забит в белия таван над нас и дишаше накъсано. Предполагам, че се притесняваше от това, което беше на път да се случи между нас.
- Красавице, успокой се, моля те. Всичко ще е наред. – прошепнах, докато все още гледах към лицето й. – Ще ти хареса, обещавам.
Тя ме погледна за кратко и кимна с главата си, а след това отново затвори очите си и заби погледа си в тавана над нас. Усмихнах се на това колко срамежлива и неопитна беше. Ще се постарая да я накарам да се чувства по най-прекрасния начин. Целунах я отдолу, а след това извадих езика от устата си, прокарвайки го по цялата дължина на входа й. Усетих как кожата й настръхна и тя се размърда, но я прихванах по-здраво. Невероятните стонове, които се откъсваха от устните й ме стимулираха да продължавам с действията си. Вкарах езика си навътре в нея, а после го извадих и отново го прокарах по цялата дължина. През това време не спирах да я наблюдавам. Усещах удоволствието, което изпитваше и знаех, че върша нещата правилно, щом тя реагираше така. С изминаващите минути вече беше почти невъзможно да я задържа на едно място. Деника не спираше да мърда и се наложи да притисна бедрата й към леглото. Тази красавица под мен беше единствената, която наистина съм обичал някога. Да я видя по този начин ме караше да се чувствам още по-добре, особено като знам, че аз съм първия и вероятно ще бъда единствения, който ще я кара да се чувства така. Продължих да действам по същия начин и дори по-бързо. Исках да я накарам да свърши. Знаех, че е близо. Ръцете й стискаха белите чаршафи под нас, а стенанията й бяха станали по-силни. Тялото на Деника се разтресе, а из цялата ми стая кънтяха виковете й. Самодоволна усмивка лъсна на лицето ми, защото определено свърших добра работа. Изчаках я да се съвземе и да си поеме въздух, а след това прокарах пръстите си около клитора й. Един от тях се вмъкна във входа й и няколко поредни пъти го вкарах и изкарах от нея. Беше толкова тясна, че не бях сигурен дали ще успея да вляза лесно в нея.
- Сигурна ли си, че все още искаш да го направим?
- Да. – едва успя да каже, а аз се усмихнах.
- Ако те заболи прекалено много само трябва да ми кажеш и ще спра, чу ли? Незабавно. – тя кимна като нервността беше ясно изписана на лицето й.
Виждах колко е изплашена и просто исках да прескочим тази част с болката, която вероятно ще изпита в началото. Приближих пениса си към нея и разтърках главичката му във входа й. Прокарвах я по цялата й дължина, знаейки, че все още беше притеснена. Точно преди да вляза в нея, забелязах, че се напрегна.
- Не, не мога да те гледам така. – казах и се отместих от нея. – Защо просто не ми кажеш, че не си готова за това все още?
- Готова съм, но ме е страх. – изрече смутено, като дори не ме поглеждаше в очите. – Знам, звучи глупаво, но…
- Не, звучи глупаво, никак даже.
- Напротив.
- Сериозен съм. Нормално е да се страхуваш, но затова аз съм тук. Ще направя всичко по силите си да не те боли, защото не искам да те боли. Искам да ти хареса и единственото, което да запомниш от тази нощ да бъде удоволствието. Просто трябва да се отпуснеш. Ще те боли повече, ако си напрегната. Опитай се да останеш спокойна, макар че може би ще е малко трудно в началото. – дясната ми ръка се приближи към бузата й и леко погалих нежната й кожа, а след това преплетох пръстите си с нейните. – Напълно ли си убедена, че го искаш?
Получих положителен отговор и бавно се плъзнах в нея. Няколко леки стона напуснаха устните й, но едва ли бяха от наслада. Движех се изключително бавно, защото не исках да й причинявам излишна болка. Измъчвах се да я гледам така, но трябваше да минем през това. Малките сълзи, които се заформиха в краищата на очите й, почти ме накараха да прекратя действията си.
- Как се чувстваш? – попитах я.
- Добре, продължавай. – насърчи ме.
- Тогава защо има сълзи, които се стичат по бузите ти? – пуснах ръката й за кратко, за да мога да ги избърша. - Боли ли те?
- Малко. – призна си и се усмихна леко.
- Искаш ли да спрем? – тя поклати отрицателно глава и на мен не ми оставаше друго освен да продължа да навлизам в нея. Влязох до половината и се застоях за няколко секунди, а после излязох бавно. Направих това няколко пъти, за да може да свикне.
Наведох се и слях устните си с нейните. Започнах да се движа малко по-настоятелно, но все още се стараех да не я нараня. Когато въздуха ми започна да намалява, се отделих от нея. Влязох малко по-надълбоко, а от гърлото й се откъсна силен стон. Исках да я изпълня докрай, но все още беше прекалено рано за това. Насочих погледа си към мястото, където се сливахме и прехапах устните си. Не можех да отлепя очите си от там. Стоновете на Деника се смесваха с моите и това ме накара да започна да се движа малко по-бързо. Тя стискаше чаршафите под себе си, а очите й бяха затворени. От устата й излизаха стотици псувни и викове и в този момент бях изключително благодарен, че стените в двореца са дебели и нищо не може да се чуе отвън. Не знаех още колко ще успеем да издържим.
Няколко минути по-късно, когато вече наистина бях накрая, направих няколко по-резки движения, но вместо да я заболи, както очаквах това предизвика края. Края и за двама ни.
- Добре ли си? – попитах я след като излязох от нея и се проснах на леглото до безпомощното й тяло.
- По-добре не съм била. – усмихна се.
- Хайде, красавице, време е да спиш. Сигурно си изморена. Нали ще останеш тук тази вечер? – не ми се искаше да си тръгне. Особено не и след това, което направихме.
- Разбира се. Няма да ходя никъде. – изрече и се сгуши в мен, а аз издърпах завивките и покрих телата ни.
Целунах челото й, а след това я наместих по-удобно в прегръдките си. Точно, както преди известно време, когато прекарахме нощта в старата й стая. Единствената разлика сега беше, че я обичах повече от всичко друго на света и със сигурност няма да позволя на Пол или на когото и да било другиго да ме раздели от нея.