Kingdom England (BG fanfiction)

Глава втора

Гледната точка на Хари:
/Вечерта/
   Церемонията по бракосъчетанието на принц Джеймс с кралицата на Шотландия -Мери, официално вече беше приключила и всички приятели и близки на кралското семейство празнуваха в балната зала. В това число се включвахме също аз и баща ми. Тъкмо на време бяхме приключили със задълженията си в Шотландия, за да можем да присъстваме на това събитие. Джеймс ми е доста добър приятел и трябваше задължително да съм се прибрал до днес. Забелязах, че той не се радва особено на факта, че е женен, но жертвата в случая определено беше голяма. Той винаги е бил свободомислещ и не се подчиняваше на правилата до преди няколко години, а сега направи нещо, което ще му гарантира правото да наследи престола на баща си Ричард.
   На красиво подредената кръгла маса за седем души бяхме насядали кралят и кралицата на Англия, разбира се Джеймс и съпругата му Мери, по-малката му сестра – принцеса Ева, която изключително настоя да седне от едната ми страна, а другата беше заета от баща ми, който беше най-добрия приятел на крал Ричард. Двамата си говореха напълно нормално, все едно са се срещнали някъде на улицата. Нямаше формалности между тях и аз се надявах, че когато Джеймс стане крал, отношенията ни с него ще си останат същите.

- Е, Артър как беше в Шотландия? Надявам се, Мери е посрещнала теб и сина ти подобаващо? – Ричард започна нова тема на разговор.
- Беше по-скоро като малка ваканция, отколкото по работа. – отговори баща ми.
- Три години не са ваканция, татко. – намесих се, докато държах една кристална чаша с вино в дясната си ръка.
- Определено ни липсвахте тук в двореца. – погледна ме Ева и ми се усмихна. Наистина се е променила доста. Не прилича на деветнадесет годишното момиче, което си спомням от преди три години.
- Знам, че не трябва да използвам празника за такива неща, но мисля, че момента да Ви съобщя това е доста подходящ. – татко взе думата отново. Нямах идея какво щеше да каже, защото не ми беше споменавал за нищо. Или съм бил прекалено разсеян, за да чуя. – Вече определено съм на възраст и мисля, че армията трябва да бъде поета от нова и млада сила, която да ги води в битките.
- Намекваш ли нещо, Артър? – кралят погледна със странен поглед, но той дори не трепна. Знаеше, че можеше да каже всичко на Ричард. Не само защото са израснали заедно, а и защото той си беше такъв. Когато трябваше да каже нещо важно и смяташе, че е за доброто на нацията, не търпеше противоречия или откази.
- Всъщност, да. – всички погледи бяха насочени към него, защото аз също бях любопитен да разбера какво имаше да съобщи. – Пенсионирам се. – заяви, а моята и тази на Ричард уста, удариха пода.
- Какво? – попитах учудено, а той само се усмихна.
- Да, правилно чухте. Оттеглям се от войската и отстъпвам мястото на сина си. – след като тези думи напуснаха устата му погледите се преместиха към мен. Елизабет и Ева се усмихнаха, а Джеймс ми даде палец нагоре.
- Не, не това няма да стане. – възразих. – Аз не съм готов. Та това е хилядна армия.
- Аз одобрявам идеята. – намеси се Ричард. – Не съм го очаквал, но знам че ще си достоен заместник на баща си.
- Но… - започнах, а татко ми направи знак да замълча.
- Решено е. – оповести. – От тук нататък ти си новият военноначалник.