Kingdom England (BG fanfiction)

Глава двадесет и първа

Гледната точка на Хари:
   Гневът все още не беше напуснал тялото ми, докато водеха мен и Пол при краля. Успявах да забележа подлата му усмивка и това ме караше да искам да го убия още повече. Деника вървеше с другия от стражата зад нас, забила поглед в краката си. Не искам и да си представям как се чувства тя в момента. Трябваше да бъда там, за да предотвратя това. Заради Пол преживя най-лошото нещо в живота си и съм сигурен, че никога няма да го забрави. Знам само че ще направя всичко възможно той да си го получи. Ще се погрижа да изгние в някой долен затвор или най-добре ще е, ако ми позволят да му пусна един куршум.
   Когато пристъпихме в балната зала и краля и кралицата ни видяха, устите им удариха пода. Веднага се изправиха, а войниците пуснаха мен и Пол, който беше толкова пребит, че не можеше дори да стои на краката си и се свлече на колене. Джеймс, който също присъстваше беше не по-малко учуден. Очите му се местиха между мен, Пол и Деника. При вида на окървавения си братовчед, Ева изтича до него и огледа лицето му, което сега беше неразпознаваемо.

- Някой веднага да ми обясни какво става тук! – заповяда краля и Пол прие това като възможност да говори. Как са му останали сили за това?
- Хари, ме преби. – успя да каже, а погледа на краля се стрелна към мен. – Причината, поради която го направи все още ми е неизвестна.
- Не се прави, че не знаеш защо го направих! – нападнах го. – Опита се да изнасилиш Деника! Нима си мислиш, че ще я накараш да те обича като я принудиш да бъде с теб? Тя никога не би те обичала! Ти не си достоен за нея. Освен да я заплашваш и да я караш да плаче, не можеш нищо друго.
- Тишина и двамата! – краля се намеси и изведнъж в залата не се чуваше нищо, освен дишането ни. – Объркан съм. Това някаква шега ли е? Защо му е на Пол да насилва бъдещата си съпруга и момичето, което обича?
- Той не я обича. Това е заговор, план, с който да ме отдалечат от нея. – обясних на краля възможно най-кратко и ясно.
- Теб да отдалечат от нея? Хари, какво става тук?
- Истината е, че този, който има тайна връзка с Деника не е Пол, а аз. – всички ме погледнаха изненадано. Дори охраната. – Знам, че е малко шокиращо, но е така.
- Кой знае за вашата връзка, ако изобщо има такава?
- Аз знам, татко. – обади се Джеймс и пристъпи към мен.
- Джеймс, сериозно ли говориш?
- Да, татко. Те наистина имат връзка, която вече продължава от доста дълго време. Не смееха да се разкрият, защото не знаеха какво да очакват. Ти и мама можехте да го приемете зле или пък нейните родители да не одобрят, но те наистина се обичат. – потвърди Джеймс, а баща му погледна по-меко.
- Тогава имам само един въпрос. Кой и защо би искал да ви раздели? – попита ме краля.
- Сестра ми и братовчед ми. – Джеймс отговори вместо мен.
- Джеймс! Как смееш да набеждаваш мен – собствената си сестра? – Ева се обади и се изправи от слабото тяло на Пол.
- Не се прави на невинна, Ева. Знам, че ти си инициаторката на всичко това със сватбата между Деника и Пол.
- Единственото, което аз обаче не разбирам е защо го правиш, Ева? – попитах я след като се убедих напълно, че тя е замесена.
- Не разбираш? – каза и се приближи към мен. – Влюбена съм в теб от тринадесет годишна, Хари, а ти дори не ме забелязваше. Правих и невъзможното, за да спечеля вниманието ти, а единственото, на което ти обръщаше внимание бяха момичета, с които можеш да си легнеш. После замина за Шотландия и загубих надежда напълно. Но сега, когато отново си дойде, не можех да позволя на една обикновена прислужница от нишата класа да те отмъкне от мен. След всичките тези години, през които те обичах, имам право по дяволите да направя всичко възможно, за да те задържа за себе си! – Ева направи пълни самопризнания, а аз не знаех как да отвърна. Бях на ясно, че има нещо към мен, но не очаквах, че чувствата й са толкова силни.
- Ева, какво си направила, дъще? – попита майка й разочарована.
- Направих необходимото, за да си взема своето. Просто исках да разкарам глупавата прислужница от тук веднъж завинаги. С Пол поговорихме и намерихме решение на проблема.
- Ева, млъкни! – Пол проговори и едва сега забелязах, че се беше изправил на крака. – Ще изгнием на бесилото заради теб и голямата ти уста.
- Ти и без това ще го направиш заради опита ти за изнасилване! – явно има проблеми между съдружниците.
- Млъквай! Заради твоята невъзможна и несподелена любов ще загазим и двамата.
- Млъкнете и двамата! – краля отново се обади. – Искам да попитам Деника, дали всичко това е вярно?
- Вярно е. Не съм имала нищо с Пол и никога няма да имам. – отговори кратко и като че ли това бе достатъчно.
- Тогава ще преминем към крайните мерки. Пол, много съм разочарован. Дойде ни на гости и няма да си тръгнеш от тук. Ще прекараш остатъка от живота си в затвора на Лондон.
- Но кралю, моля Ви. Ева ме принуди, не съм искал да го правя.
- Може да те е принудила да се ожениш за Деника, но не те е накарала да я изнасилваш. Отведете го. – заповяда и няколко стражи поведоха Пол към вратите на балната зала, докато той се опитваше да се съпротивлява, твърдейки, че е невинен.
- Ще си платиш, Ева! – заплаши я преди да бъде отведен в бъдещия си дом.
- А да, Ева. Как щях да забравя? – проговори баща й. – Щом толкова ти харесва да жениш непознати, ще се постарая да оползотворя хобито ти. Имам известни проблеми с краля на Испания и ти ще бъдеш решението, от което цяла Англия се нуждае. Ще се омъжиш за сина му – Маврик в най-скоро време.
- Не, татко, не можеш да го направиш. Аз съм ти дъщеря, въпреки всичко. – Ева заплака, но не мога да кажа, че я съжалявам. В момента изпитвах само ненавист и омраза към нея. Жалко за приятелството, което имахме в миналото.
- Не се опитвай да ме разубеждаваш. Решението ми е окончателно. Върви да си стягаш багажа, а аз ще напиша писмо до крал Филип с предложение за мир. Все пак това е чест, дъще. Ще предотвратиш война.
- Ричард, сигурен ли си? Това е дъщеря ни. Пощади щастието й. – кралица Елизабет се опита да разубеди съпруга си.
- Защо? Тя пощади ли щастието на тези двама млади? Не, нали? Това е решението ми, точка по въпроса. Аз отивам да подготвя мирния договор с крал Филип. Приятен ден. – пожела краля и се запъти към изхода на залата, оставяйки дъщеря си и жена си обляни в сълзи.

***
/една седмица по-късно/

- Готова ли си, красавице? – попитах Деника след като влязох в стаята й. Все още събираше нещата си.
- Да, почти. Остана само да прибера книгите си. – усмихна се. – Не мога да повярвам, че се махаме оттук. Двореца ще ми липсва. Особено семейството ми.
- Хей, погледни от добрата страна на нещата. Семейството ти е много щастливо. Освен това, бяха повишени. Вече са най-добрите в целия дворец и служат само на кралското семейство.
- Така е. Това е голямо постижение за тях и те са много доволни, но все пак. – натъжи се и погледна надолу.
- Обещавам ти, че ще идваме да ги виждаме доста често. А и аз продължавам старата си работа и ще се налага често да идвам дотук и да се виждам с Джеймс. Може да оставаш при семейството си, докато мен ме няма. Става ли? – тя кимна и се усмихна. – И те могат да идват при нас, също. Родителите ти ме харесват. – подсмихнах се, а тя ме удари леко.
- Не се възгордявай, че ще насъскам сестра си срещу теб. – заплаши ме.
- Мила, сестра ти ме обожава повече от всякога. – засмях се леко, а Деника се намуси. – Хайде, довърши багажа си, защото новия ни дом вече ни очаква.
- Все още не мога да повярвам, че всичко се нареди, точно както искахме. – отидох до нея и поставих ръцете си на кръста й.
- Казах ти, че ще приемат любовта ни в края на краищата. Вече никой не може да попречи на щастието ни. – наведох се и поставих устните си върху нейните. – Обичам те.
- И аз те обичам. – отвърна след като се отделихме един от друг. – Но все още имам багаж за събиране.
- Побързай, любов моя, нямаме цял ден. – напомних й преди да изляза от стаята й, оставяйки я да довърши.

   Наистина не знам как нещата успяха да се наредят така добре за толкова кратко време. Най-сетне мога да бъда с момичето си без да се налага да се крием или да се страхуваме от последствията, които могат да настъпят, ако някой ни види заедно. Пол вече е в затвора, а Ева замина за Испания още на следващия ден, след като краля се произнесе. Майка й беше много тъжна, но често отива дотам и се връща. Доколкото бях дочул, Ева била много нещастна с Маврик и всеки ден пишела писма на баща си, в които изказвала съжалението си и моли за прошката му. По-скоро трябва да моли мен и Деника, но никога не би преглътнала гордостта си, за да го направи.

   Въпреки всички препятствия, през които преминахме любовта между мен и нея оцеля, защото беше по-силна от всичко и искрено се надявам, че ще продължи още дълго време.

Бележка от автора:
Това беше последната глава от историята. Епилогът ще бъде качен в събота на 19 август + бележка, която ще съдържа важна информация.