💢 Дейв 💢
-Ти си най-големия идиот,който може да съществува!-каза баща ми,когато звукът от затръшването на вратата отекна в апартамента.
-Да съм ти искал мнението?Всъщност ще се радвам,ако и ти се изнесеш на секундата.-подминах го и се запътих към спалнята.
-Ти ме повика да ти помогна с багажа!Не съм дошъл на моя глава.-вървеше след мен и ми пилеше на главата.-Престани да се държиш като задник с всеки,който се изпречи на пътя ти!
-Престани да ми четеш морал!-викнах и се обърнах към него.-Престани да се правиш на загрижения баща,който и двамата знаем,че никога не си бил.
Кипях от гняв,разочарование и ярост спрямо себе си.Бях затръшнал вратата в лицето на Лиз!Това беше,може би,най-отвратителното нещо,което съм правил в живота си.
-Ти си ядосан.Говориш,без да мислиш.Всичките ти думи към Елизабет са пример за това.-каза баща ми.-Ще съжаляваш,Дейв.
Аз вече съжалявах!Трябваше да отида и да изпусна напрежението.Щях да се пръсна.Грабнах ключовете за мотора от масичката в коридора.
-Когато се прибера да си си хванал пътя.-казах на баща ми и излязох.
-За Бога,Дейв!-чух го да вика след мен,но аз вече слизах надолу по стълбите.
Само се надявах да не видя Лиз,защото щях да се почувствам като пълно лайно отново,а аз си го заслужавах.Или да не видя Джо,защото тогава определено щях да имам основателна причина да вляза в затвора.
Отидох право в любимия си бар,който работеше денонощно и можех да се напия до несвяст.Точно това целях в момента.Паркирах мотора и влязох в клуба.
-Леле,пуснали са те.-ухили се бармана.Не му помнех името,но смеех да кажа,че го познавам.Толкова често се запивах тук,че нямаше как да не се знаем.-Беше пълна лудница,човече.
-Какво имаш предвид?Я,разкажи.Явно доста неща съм изпуснал.-седнах на едно от високите столчета,стоварих банкнота на бара и му посочих бутилка с уиски.-Мисля,че трябва да прокарам интересните истории с алкохол иначе ще ми приседнат.
-Разбира се.-той ми подаде бутилката,без да ми дава чаша.Не съм и искал.-От къде да започна?Целият колеж говореше за теб.
-Това не ме интересува,човече!Кажи ми дали моите хора са идвали,докато ме няма.
Исках да разбера,дали Джо и Елизабет са били тук заедно.Исках да знам как точно да му извия врата и да го хвърля на кучетата.Скапан ненормалник.
-О,да.Мацката ти киснеше тук по цял ден,а вечер се връщаше с останалите.-той се подпря на бара.-Онзи,който много често идва с теб как му беше името?
-Джо.-надигнах бутилката и отпих огромна глътка.
-Да,точно така.Той не спря да я успокоява,да я наглежда,правеше всичко за нея,а тя изобщо не го отразяваше.-той се ухили и поклати глава.-Доста те оплака.В какви отношения сте сега,след като разбра,че не си ти?
-Никакви.-още една глътка.
Можеше ли да се напия за десет минути?Дано да можеше,защото вече исках да съм пиян.Прехапах устна и надигнах бутилката отново.Уискито щеше да отмие всички чувства.Уискито щеше да ме излекува.Уискито щеше да накара нещата да изглеждат по-поносими.
-Да и за това ли си решил да се натряскаш до козирката?
Да.Исках да отида да и кажа колко я обичам,после да и кажа колко я мразя.После да я чукам из целия апартамент,а после да и кажа,че не искам да я виждам.Мамка му,май наистина от толкова сеанси в затвора съм станал биполярен.
-Не ми задавай въпроси,а продължавай с разказа!
Нямаше да му давам обяснения.Исках само да разбера колко близо е бил Джо до нея,докато ме е нямало.За да знам на колко ситни парченца да го накълцам.Десет парчета на сантиметър.Колкото по-близо,толкова повече парченца.
-Ами,какво да ти кажа?По едно време като че ли тя се изпокара с тях и започна да идва още по-често през деня.-той преметна кърпата за бърсане на чаши през рамо.-Беше много зле,човече.В началото идваше цялата зачервена и подута от рев,после с някаква кошмарно тъжна усмивка,но не плачеше.Все едно лимитът на сълзите и е свършил.Изпиваше си по цяла бутилка преди да си отиде.А,как си е тръгвала нямам представа.Вероятно с такси или някой я е чакал,не знам.
Значи и тя си е лекувала душата с алкохол.Защо е пила,обаче?!Защото е мислила,че аз съм преследвача и и е било тежко да го приеме или защото съм и липсвал и ме е нямало.Въпрос,чиито отговор ме беше страх да науча.Загледах се в бутилката.Кога бях стигнал до половината?
-Чудесно.-промърморих.
-Мисля,че се чувстваше супер виновна и някак не можеше да повярва,че си ти.-каза бармана.-От нещата,които чувах,когато беше пияна,тя не вярваше,че си ти.
-Защо ме осъди тогава?
Надигнах бутилката за пореден път.Исках да я разбия в главата на Джо,по дяволите!Ако не беше той сега всичко щеше да е различно.Шибания Джо!Шибания преследвач!
-Когато човек е изплашен се хваща и за най-малкото нещо,Дейв.-каза той.-А,тя е била много,много уплашена.
-Това не я оправдава.
-Напротив,оправдава я.Защото,ако ти беше на нейното място щеше да постъпиш по същия начин.-очите му сякаш ме пронизваха.-Както и всеки друг.
Телефонът ми извибрира в джоба.Извадих го и видях,че съм получил съобщение.Ха,познайте от кой!Мистър Джо-ненормалния-преследвач.
@i_saw_you:Наистина ли повярва,че е Джо,Дейв?Спукахме се от смях,ти си по-голяма риба и от Лизи.Джо просто е един бъзльо,който като го заплашиш изпълнява всичко,което му наредиш.Дори това да каже,че той е Преследвача.А,на нас ни е изключително забавно.Всички ви въртим на малкия си пръст.Оставяме ти една гатанка.Познай кои сме....
********
Здравейте,хора.
Надявам се главата да ви е харесала.
Чакам много мнение кои са преследвачите...Е,сега ви оплетох яко ,нали?(надявамс е да е така).
Обичам ви 😘